В края на 2015 г. в публичното пространство се появяват илюстрации на много красива модерна сграда във Варна. Съчетава зеленина, пространство, светлина... Социалните мрежи обсипват с комплименти сградата бижу. Неживеещи в града хора редят въодушевления: "Гледайте какво има във Варна!", "Значи и у нас може да се построи нещо хубаво!"... Ентусиазмът им е охладен, когато разберат, че виждат само проект.

Става дума за нова сграда на библиотеката. Проектът е показан от общинската управа. Много силни вълнения обхващат и местната читателска общност, защото сградата ще е първата обществена (със свободен достъп) построена от десетилетия във Варна. Лека възбуда обхваща и загрижени за екологията хора - на терена на строителството има няколко дървета и тревичка.

Осем години по-късно всички тези трепети изглеждат наивно глупави. Даже и (само)обидни, защото развълнуваните хора наистина са допускали, че може да се реализира такъв проект. Днес няма забит и един пирон. Всичко на терена е по старому. Изграждането не е провалено, просто не е почвало. А Регионална библиотека "Пенчо Славейков" чества 140 години от рождението си. И вместо нова сграда за юбилея, тия дни тържествено бе възвестено наличието на ... нов библиомат (нищо повече от услуга - външни кутии, от които читателите вземат в удобно за тях време книги).

ГОЛЕМИТЕ НАДЕЖДИ

Варненската библиотека никога не е имала единен дом. През годините се разраства, което е причина да бъде "разхвърляна" на 5 адреса. Книжен фонд и фотьойли са разположени из коридорите. Атмосферата навсякъде в помещенията (книги, мебели, компютри, обслужване...) e изключително приятна, но е ясно, че е нужна сграда. Включително заради културното възпитание на младите и изискванията на съвременността.

А началото е наистина въодушевяващо. Вместо покана към няколко фирми, за изработването на проекта е обявен напълно свободен конкурс. Участват над 400 екипа от няколко континента. Световното събитие (буквално!) се превръща в надпревара предимно на млади архитекти. Летвата е предизвикателна - сградата трябва да е в идеалния център, до високото соцздание на общинската администрация, да "приобщи" наличен паркинг... Победителят в надпреварата е холандското студио "Аркитектс фор Урбанити" - Ротердам, с партньор варненското АМАРХ. Сградата им е с изчистен монолитен дизайн, стъпаловиден атриум, комбинация от затворена и отворена към публичното пространство фасада. Плюс конферентен център с 200 места, изложбени площи, семинарни, подземен паркинг на три нива за 300 автомобила... 30 места за зареждане на електроавтомобили се предвиждат и 200 велостоянки.

Инвестицията е изчислена на 40 млн. лв. След като са изминати процедурите по проекта, кметът Иван Портних съобщава, че се надява строителството да започне през 2018 г.  Вижда завършването 4 години по-късно. Тоест сградата вече трябваше да приютява читатели.

"ТЪРСИМ ПАРИ!"

"Търсим средства. Нямаше как да кандидатстваме за европейско финансиране", звучат днес обясненията на община Варна. Ето по-подробно: 

"За реализирането на обекта се търси финансиране. През програмния период 2014 - 2020 г. община Варна не е кандидатствала с проектно предложение за изграждане на сградата. Причината е, че обекти от културната инфраструктура, които бяха финансирани чрез Приоритетна ос 1 на ОП „Региони в растеж“, група дейности „Културна инфраструктура“, трябваше да бъдат на обща стойност не повече от 10 млн. лв. - в това число безвъзмездна финансова помощ и средства по линията на финансов инструмент. В момента, в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост, по който вече има отворени процедури, няма включени такива за изграждане на обекти от културната инфраструктура".

В отговорите, пратени до "Сега" от главния архитект Виктор Бузев и дирекцията по европейски и национални програми, се казва още, че разрешението за строеж е издадено на 20 април 2018 г. Презаверено е на 12 юли 2021 г.

НЯМА, АМА И ИМА

След горните оправдания човек може да си каже: "Какво да се прави!... Не е можело да се кандидатства по европрограми, нямало е откъде да дойдат парите". Само че нещата не стоят така. Пари има. Налице е и онзи, който ще ги даде. Стига да му е приоритет. Всичко в крайна сметка опира точно до приоритети, което е и в същината на политиката въобще - потребностите са безгранични, финансите не - затова съответната власт прави политически избор за какво да даде или недаде пари.

Когато инвестицията е непосилна за една община, а е приоритет, средствата идват от правителството. Така по абсолютно същото време кабинетът (вторият на ГЕРБ) финансира с около 130 млн. лв. удължаването и реконструкцията на булевард "Васил Левски". Той реализира и още един приоритет - да се дадат милиони на бизнесмена Георги Гергов за т.нар. Дупка. Каква ирония! - точно когато не могат да се намерят 40 млн. лв. за библиотеката (периодът 2016 г. - 2018 г.), е извадена почти същата сума (43 млн. лв.) за Гергов; като до днес Дупката, макар и откупена, е все тъй празна, неизползваема. Не е изцяло коректно да се правят паралели, но все пак равносметката по двата казуса е: няма пари, няма библиотека - има пари за Дупката, но няма нищо ново вместо нея.

А през 2021 г. бе прерязана лентата на съвсем нова библиотека в Бургас. Дали защото бе по-евтина (към 10 млн. лв.), по друга причина ли... - там нещата се случиха, а във Варна не.

ИМА ЛИ СВЕТЛИНА В ТУНЕЛА?

"През настоящия програмен период търсим възможности за финансиране. Проектът е включен в Плана за интегрирано развитие на община Варна. След публикуване на насоките за кандидатстване по програма "Региони в развитие 2021 г. - 2027 г.", които се очакват от дълго време, ще бъде извършен анализ на конкретните възможности за финансиране по Приоритет 1 „Интегрирано градско развитие““. Така звучат в момента плановете на община Варна. 40-те милиона лева все още не са преизчислени с инфлацията.

Извън официалните абракадабри и сметките отново следва да се повтори: ако нещо е приоритет, то се случва; ако не - не. Милионите са подробност. Просто някой, най-вероятно премиер, следва да реши, че Варна трябва да има нова библиотека. 

НЕ ПРОСТО СГРАДА

Ако някой си мисли, че цялата галимация касае единствено някаква сграда, бърка. Още повече греши, ако му се струва, че проблемът е маловажен, понеже хората все по-малко четяли, или го правят дигитално. За да ти хрумне нещо подобно, самият ти следва да не си четящ човек, което здравословно редуцира публиката, вълнуваща се от темата.

Фактите: активните читатели на Регионална библиотека "Пенчо Славейков" са 15 000, в периода на ковид бяха регистрирани около 80 000 физически посещения годишно. Има и нерегистрирани. Библиотеката почти постоянно е пълна с ученици и студенти. Нова модерна сграда силно би насърчила дигиталните услуги.

За финал да си представим следната картина: верига от деца, младежи и възрастни хора, които на ръка си препредават книги; преместват ги от стара в нова библиотека; старата сграда носи културните особености на отминалото време, новата - на бъдещето; хората препредават книгите на ръка като символ на запазването на културните ценности.

Тази картина се случи на живо на 18 януари 2014 г. в Рига. А в момента във Варна не се случва нищо друго, освен престъпление срещу културата!