На какви правила се подчинява организацията на движението в третия град на България – Варна? От три години този въпрос няма ясен отговор, а нормативното ходене по мъките на новия генерален план е пълно с удивителни завои и перипетии. На 20 октомври комисията „Транспорт“ към общинския съвет отложи обсъждането му, за да се изясни по каква наредба ще се осъществи приемането му – от 2001 или от 2022 г. Общински съветник направи смайващо откритие, че цялата документация по проекта не съответства на изискванията на действащата в момента наредба на МРРБ. Юрист-довереник изрази становище, че никой от общинските съветници не знае кога е възложено изработване на нов Генплан, щото да са наясно по коя наредба да го обсъждат.
Още през лятото областният управител на Варна сподели, че вече осем месеца няма отговор защо се бави приемането на нов план, при положение че валидността на стария е изтекла още през април 2023 г. (когато днешният областен е бил пак на същия пост, днешният кмет все още не е бил такъв и от няколко месеца е престанал да е областен; а пък тогава е имало друг кмет, който днес е редови общински съветник). Тригодишната липса на Генплан във Варна е нещо отвратително и крайно недопустимо. Но като всеки административен акт и този зависи от цяла мрежа и система от нормативни актове и управленски решения.
За част от Приморски парк (Морската градина) – особено за местност „Салтанат“ – действията на Общия план са кухи, поради липсата на подробен устройствен план, вследствие на което алеите се ползват като улици. Донякъде по сходен начин крайбрежната ивица е в хибриден режим - да бъде улица (подвластна на кмета) и/или укрепително съоръжение - дамба (подвластна на областния и на МРРБ).
На този фон са още по-преплетени интересите на тримата „герои“, сменяли ролите си през последните години, доколкото старият кмет не е направил нищо, за да има подробен план за Приморски парк изобщо, новият притежава частна собственост в местност „Салтанат“, а областният – на този пост за трети път – е провокирал казуса с дамбата/улица. На свой ред Генпланът е „ябълката на раздора“ и за тримата. А когато интересите се въплъщават и в политически амбиции, той се превръща в бойно поле.
Шизофренна диалектика
През есента на 2022 г. тогавашният кмет на Варна осъществява две действия, които обикновен разум трудно може да схване в единство. С разлика от два дни внася в общинския съвет предложение за актуализиране на действащия Генплан, позоваващо се на старата наредба (от 2001 г.), и сезира ВАС с искане за отмяна на същата. В немалка част от съзнателния си живот съм се занимавал с диалектика. Но чак такъв пример за рязане на клона, върху който си стъпил, не съм срещал. Докато търси опора в нормативен акт и кара общинските съветници да му уйдисат на акъла, кметът е подпукал самия този акт пред най-висшия съдебен орган.
Внимавай, какво си пожелаваш!
През март 2023 г. ВАС отменя старата наредба. Ние, гражданите, няма как да не завиждаме на варненския кмет, че с един замах, като Храбрия шивач е повалил една министерска наредба. Калпавите наредби го заслужават, както и храбреците заслужават овациите, че са се справили с великани от най-високото стъпало по стълбицата на служебната йерархия.
Но наредбите не умират веднага, а дълго и протяжно като оперни герои. Най-малкото за честта на пагона хванатото в крачка министерство ще се опитва да отложи евентуалната присъда с процедурни врътки. Рано е за game over. За да си „върже гащите“, МРРБ е предприело превантивно още един заобиколен ход. Месец след като варненският кмет е атакувал старата наредба, МРРБ приема нова наредба. Тя – по необясними причини – предстои да влезе в сила повече от година по-късно (на 6 ноември 2023 г.), а смъртта на старата е оповестена предварително за 4 ноември 2023 г. Докато ВАС умува, МРРБ не спи и разтяга времето. На фона на отложеното раждане на новата наредба и на забавената смърт на старата, МРРБ жали първото решение на ВАС, съдът образува ново дело, което се точи през лятото и приключва с решение от 16 ноември 2023 г. – т.е. десет дни след като наредбите са си „разменили местата“. Така ВАС създава параван, с който скрива срама на МРРБ и зад него става преобличане. Защото докато ВАС не се е произнесъл окончателно, нямаме провъзгласена отмяна (или нищожност); макар и предполагаем запъртък, старата наредба си действа тихо и кротко, и просто отстъпва място на новата. Пунт и пластика!
Правна мърша като основание
Нека останем още малко в пролетта на 2023 г. В средата на април местната власт в град Варна е можела да знае две неща: че месец по-рано старата наредба е била отменена (поне) от „тричленка“ на ВАС и че действащият Генплан току-що е бил изтекъл и престанал да действа.
Това обаче не пречи общинският съвет на Варна да се събере следващия месец на заседание, да разгледа внесеното от септември предната година кметско предложение и да вземе решение за актуализиране на... изтеклия Генплан съгласно отменената на първа инстанция стара наредба. Важното е да има дейност и да се атакува доскорошния (но вече престанал да е) областен управител (и евентуален бъдещ кмет) - както заради бизнес-интереса му в Приморски парк, така и заради заповедта му за спиране на автомобилното движение по крайбрежната улица/дамба (която ще бъде отменена два месеца по-късно).
Защо кметът на Варна се е позовавал на (недо)умряла наредба? При това, след като е станал неин гробокопач? Защо общинските съветници е трябвало да съчетават режим на гласуване с правна панихида? Нищо от протокола на заседанието не подсказва, че през май 2023 г. общинските съветници във Варна са знаели, че им се предлага да одобряват актуализация на базата на нормативен акт в процес на отмяна. Но кметът на общината няма как да не е знаел, че поддържа едновременно две тези – позовава се на наредба, която самият той оспорва. Изглежда тъй, сякаш през 2022-23 г. тогавашният кмет на община Варна (настоящ общински съветник) или е подложил динена кора на общинските съветници, или им е подхвърлил правна мърша.
След това злополучно решение на варненския съвет от май 2023 г., съдебната машина се завърта и то е обявено за нищожно от административния съд през октомври 2024 г. Между двете решения – на съвета и на съда – е минала почти година и половина. През есента на 2024 г. обаче Варна вече почти година има нов кмет и между него и общинския съвет е назряло ново напрежение. Така се стига до обжалване, както от страна на съвета (и за да удари кмета заради жалбата му като частно лице срещу яловото решение за актуализиране на Генплана), така и от страна на кмета (за да се дистанцира от себе си като заинтересовано частно лице с имот в парка). ВАС се задейства за пореден път и потвърждава през юли 2025 г. като окончателно решението на местния съд. Може би не е късно общинските съветници да го имат предвид. Както да обърнат внимание и на факта, че точно ден по-късно днешният кмет бе обвинен за подкуп, а седмица след това му бе наложена мярка „постоянен арест“, снета чак през ноември.
Спорът за наследството
Когато през лятото и есента на тази година областният управител изложи основателната си загриженост, че липсва нормативна основа за ограничаване чрез пътни знаци преминаването на камиони през центъра на града, а и че въпросът с крайбрежната улица/ дамба е решен със „заповед на ръба на закона“, му напомниха, че славното дело на съветниците от май 2023-та било потопено в скръб от съда през 2024 г. по инициатива на днешния кмет. Но всички, включително евентуалните партийни другари на упреквания градоначалник, премълчаха вкупом две неща – че казусът бе създаден и едновременно с това предварително опорочен от неговия предшественик още през 2022 г. и че окончателната развръзка се случи едва на 8 юли 2025 г. (а от следващия ден до ноември този градоначалник нямаше възможност да упражнява пълноценно правомощията си). Да, забавянето е огромно, но не се дължи толкова на бездействието на настоящия кмет, колкото на обезсилването, което завари и допълнително му бе причинено.
Крайно време е да престанем да трупаме стари грехове върху чужди глави. Както и да схванем, че Храбрият шивач от оригиналната приказка (Der tapfere Schneiderlein) може да е прекалено самоуверен, но е поне последователен. А относно настоящето: Как така без действащ Генплан не можело да е регулира движението на автомобили в местност „Салтанат“, но могат да се дерат гражданите за паркиране в Синя и Зелена зона?
