Медия без
политическа реклама

Разобличаване на чужди агенти или просто лов на вещици?

В България набезите срещу свободите и правата на хората не правят особено впечатление

Риториката на Костадин Костадинов и "Възраждане" може да има опасен смразяващ ефект върху гражданските организации. Нещо като делата-шамари за независимата журналистика.
Булфото
Риториката на Костадин Костадинов и "Възраждане" може да има опасен смразяващ ефект върху гражданските организации. Нещо като делата-шамари за независимата журналистика.

Само няколко парламентарни дни трябваха на "Възраждане", за да креснат отново от най-високата трибуна в държавата срещу гражданския сектор, който в някои сфери направо замества абдикиралата държава.

Когато говорим за защита на правата на уязвими групи като деца, хора с увреждания, бежанци, малцинствени групи, точно гражданският сектор е незаменим фактор. Гражданският сектор обаче, настояващ за права и политики, провокиращ мислене и формиращ мнения, никак не се нрави на националистически сектор. Преди първи борци срещу гражданските движения бяха "Обединени патриоти". Сега са "Възраждане".

В сряда Цончо Ганев от "Възраждане" нападна ПП-ДБ заради предложението Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта да се занимава и с проблемите на семейството. Според Ганев ПП-ДБ иска да "раздуе щата" и "да угоди на поредното НПО, свързано със Сорос-Морос".

"Не знам "Възраждане" кога всъщност са против НПО-тата и кога ги дразнят. Когато жената на Копейката усвоява пари с НПО-та от "лоши западни компании" или по принцип не им харесват НПО-тата", отговори Явор Божанков от ПП-ДБ, имайки предвид съпругата на лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов Велина Костадинова. Никой от "Възраждане" не опроверга това и размяната на реплики не стихна. Грозната сцена в парламента от онзи ден обаче едва ли ще бъде изключение. А тази риторика може да има

 

опасен смразяващ ефект върху гражданските организации.

 

Нещо като делата-шамари за независимата журналистика.

В предишния парламент, през ноември 2022 г., първият законопроект, който проруската националистическа партия „Възраждане“ внесе, беше точно за чуждестранните агенти. Той откровено противоречеше и на Европейската конвенция за правата на човека, и на Конституцията, според която хората са равноправни и могат свободно да се сдружават. Основният закон забранява само „организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие“.

За да бъде някой чуждестранен агент, според проекта на "Възраждане", е достатъчно да е получил над 1000 лв. финансиране от чужбина, без да се броят средства по линия на ЕС. С проекта на „Възраждане“ се удрят неправителственият сектор, медии и образователни институции. Все субекти на гражданското общество, които по презумпция предопределят демокрацията.

В средата на март т.г. Европейският граждански форум (European Civic Forum) публикува годишния си Доклад за състоянието на гражданското пространство. В документа проектът на "Възраждане" е посочен в частта за България като заплаха за гражданското общество.

Още преди да внесе

 

проектозакона по руски тертип,

 

през август м.г., "Възраждане" оповести списък с неправителствени организации и медии, които обяви за "октоподоподобна структура", заплашваща националната сигурност, и които трябва да се регистрират като агенти на чуждо влияние. Това на практика е огромна злоупотреба с лични данни, заради което част от засегнатите се обърнаха към Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), чието произнасяне все още се очаква.

В списъка на Костадинов бяха обобщени над 50 фондации, сдружения, фондове, институти, медии, училища, театри и др., които според "Възраждане" са "субектите, усвояващи средства, отпуснати от "Америка за България", свързани със сфери на дейност, които пряко или косвено влияят върху процеса на формиране на общественото мнение или имат отношение към управлението на страната". Сред тях попадат български и международни организации с фокус върху борбата с корупцията, прозрачното управление, достъпа до информация, свободата на словото и медиите, честните избори, върховенството на закона и съдебната реформа, както и такива, чиято цел е да се подобри образованието, да се повиши осведомеността на учениците, да се преодолеят дискриминационни практики или да се помогне на групи в неравностойно положение.

Според адвокат Александър Кашъмов, който е изготвил жалбата до КЗДЛ,

 

целта на "Възраждане" е определени личности да бъдат стигматизирани

 

публично и определени като "врагове", както и да бъде разпространявана омраза в обществото. Всичко това е в разрез с принципите на демократичното и цивилизовано общество, в което властва върховенството на закона.

Тепърва ще видим дали "Възраждане", която в 49-ото Народно събрание, стигна до трета сила, ще внесе наново антидемократичния си проект. Не личи обаче в България набезите на "Възраждане" върху свободите и правата на хората да правят особено впечатление. В Грузия например десетки хиляди излязоха да протестират, когато имаше опасност сходен закон да бъде приет. За разлика от българския, който в миналия парламент не стигна до разглеждане в комисиите (вероятно и заради краткия живот на 48-ото Народно събрание), грузинският проект, внесен от правителството, мина на първо четене. Масовите и бурни протести обаче спряха процеса. Грузинските депутати гласуваха против, след като управляващата партия "Грузинска мечта" оттегли подкрепата си за предложения закон. Грузия се стреми към присъединяване към Европейския съюз, но според Брюксел подобен закон би усложнил пътя на страната към членство.

Има ли опасност обаче и

 

самият ЕС да се подхлъзне по този много тънък лед.

 

И дали "Катаргейт" с участието на зам.-председателката на европарламента Ева Кайли ще стане катализатор? В крайна сметка най-големите корупционни скандали в Европа, а и в България, са разкривани от консорциуми от журналисти, които биха попаднали под ударите на подобно законодателство. Да си спомним например "Досиетата Пандора".

През март брюкселското издание "Политико" съобщи, че Европейският съюз работи върху закон, който ще принуди неправителствени групи, консултантски организации и академични институции да разкриват всяко финансиране извън ЕС като част от репресиите срещу чуждестранното влияние в съюза. Планираното законодателство, което е в много ранен етап, отразява подобни закони в Австралия и Съединените щати. В САЩ Законът за регистрация на чуждестранни агенти изисква от лобистите, работещи от името на чужди правителства, да се регистрират във федералното правителство от 1938 г. Версията на ЕС е малко вероятно да е насочена към физически лица, но ще накара както фирмите, така и организациите с нестопанска цел да разкрият финансиране извън ЕС, свързано с транзакции като заплащане на академично обучение.

"Политико" припомня, че през последните години Европа се бори с множество операции за чуждестранно влияние – от руски кампании за хакване и изтичане на информация, предназначени да променят резултатите от изборите, през китайски стипендии за университети, целящи да оформят реториката за правата на човека, до “Катаргейт“, чиято идея е ЕС да си затвори очите пред нарушаването на човешките права.

Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен обяви пакет „защита на демокрацията“ по време на речта си за състоянието на Съюза миналия септември. Така тя постави началото на работата по законопроекта за чуждестранното влияние, която ще бъде ръководена от заместник-председателя на ЕК Вера Йоурова.

 

"Това очевидно е деликатен въпрос",

 

казва служител на ЕК. "Все още сме в ранните етапи на събиране на информация от широк кръг заинтересовани страни, за да сме сигурни, че използваме правилния подход.“

Неправителствените организации настръхнаха около предварителен въпросник, изпратен от името на Комисията, който трябва да бъде включен в оценка на въздействието, която трябва да бъде завършена през април като част от изготвянето на закона. Според “Политико“ респондентите вече са помолени да уточнят своите източници на финансиране извън ЕС. "Въпросът за финансирането изуми много хора“, казва Ник Айоса от "Трансперънси интернешънъл". "Насочващите въпроси предполагат, че те оценяват дали "Трансперънси" е заплаха за демокрацията", допълва той.

Някои неправителствени организации се опасяват, че ако Европа направи своя версия на Закона за регистрация на чуждестранни агенти на САЩ, тя може да се превърне в антидемократично оръжие за хора като унгарския премиер Виктор Орбан. И може би е по-добре, че в момента законодателните приоритети на Брюксел са други - субсидиите за привличане на зелени бизнеси и производство на батерии, Търговското споразумение със САЩ и дори европейският закон "Магнитски".

Включването на хора и граждански организации в списъци и обявяването им за чуждестранни агенти само защото получават финансиране от чужбина би трябвало да е просто сюжет на някоя антиутопия. Ако такова законодателство е лесно обяснимо за путиновата Русия, то опитите за прокарването му в демократичния свят са повече от плашещи и трябва да се приемат като сериозно предупреждение, че мракобесието дебне не само в сенките на миналото.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

Колко медала ще спечели България на олимпийските игри в Париж 2024?