За близо деветте години, откакто действа този състав на Висшия съдебен съвет, мнозинството в него свърши толкова безобразия, толкова пъти неглижира Конституцията, омота се в зависимости и слугува на политически господари, че свалянето им от власт, 4 години след края на мандата им изглежда оправдано с каквито и средства да се случи. А блокирането на възможността да вземат решения, които ще имат отражение върху съдебната власт в следващите години, изглежда съвсем пропорционална мярка. И ако някой възрази, че такъв мораториум върви по ръба на Конституцията, трябва да му се напомни, че още с изтичането на мандата на съвета и оставянето му да работи вече вървяхме по този остър ръб.
Сега по всички личи, че този път най-сетне ще имаме нов съвет. Въпросът е още от същото ли ще получим или ще видим качествена промяна.
Вчера от "Прогресивна България" дадоха и хоризонт -
до края на лятото да е избрана парламентарната квота в съвета.
Паралелно трябва да текат изборите и в съдебната власт. Макар и внушително, мнозинството на ПБ обаче не стига за самостоятелен избор нито на ВСС, нито на Инспектората към него, който също отдавна е с тежко изтекъл мандат. Те се избират с 2/3 мнозинство, т.е. 160 гласа. Това означава, че ПБ със своите 131 депутати ще трябва да намери консенсус с най-малко 2 формации. Като се има предвид, че обещаваха да разтурят модела на Бойко Борисов и Делян Пеевски, приемаме, че това няма да са ГЕРБ и ДПС.
Това означава, че консенсус ще се търси с 37-те депутати от ДБ и ПП. И двете парламентарни групи внесоха проекти за промени в Закона за съдебната власт още в първия работен ден на новото Народно събрание. В понеделник ги последва и ПБ, а във вторник трите законопроекта минаха на първо четене в правната комисия, утре ще бъдат разгледани и от пленарната зала.
Макар и да минаха гладко на първо четене в комисия, по време на заседанието се чуха доста критики към идеите на радевите хора.
И човек не може да не се запита, четейки проекта, те просто
наивни и неопитни ли са или искат да обслужат статуквото,
като ни замажат очите, че нещо се прави.
Едно от най-слабите места в техния законопроект е уредбата на мораториума върху действията на Висш съдебен съвет с изтекъл преди повече от година мандат. От една страна се забранява на ВСС да взема решения, които пряко засягат организацията и функционирането на съдебната система или касаят нейната независимост. От друга - по изключение мораториумът ще спира, ако има обоснована необходимост и е застрашено нормалното функциониране на системата. Иначе казано - съветът, който е напълно изчерпан като мандат, морал, легитимност, сам ще си решава дали да спазва ограниченията или не. Изключението е регламентирано толкова витиевато и неясно, че ако не бъде коригирано между четенията, ще даде възможност за произвол от страна на ВСС. Те ще могат да обосноват изключение за всичко. И да продължат да се "раздават" до последно.
Много критики отнесе и предложението магистратите да избират своите представители с хартиени бюлетини, като секциите да бъдат разположение на окръжно ниво. Хартията се връща, защото електронното гласуване се показа като ненадеждно при последния избор. Проблемът с хартиените бюлетини на окръжно ниво обаче е, че има райони, в които магистратите са малко и това на практика
би разкрило тайната на вота им.
Компромисен вариант е да се гласува по апелативни райони. А най-добрият - централизирано в София. Стига всички магистрати да имат мотивация и съзнанието да се "вдигнат" да пътуват, за да гласуват.
Много избирателно са подходили депутатите от ПБ и с ревизията на командировките, заложена в проекта им. Те се спират само на командированите във Върховния административен съд. Проблемът обаче е повсеместен. Ако се отворят регистрите на командированите, се вижда, че има магистрати, които са повишени по този начин, без конкурс, от десетки месеци. Рекордьорите стоят на по-високите си места повече от 10 години. Това ги поставя в пряка зависимост от шефовете им. И, хипотетично, увеличава риска те да се съгласят да изпълнят поръчка.
Факт, че ВАС е пословичен. Но ако ще има ревизия, тя трябва да е за всички органи на съдебната власт. Защото не е важно само дали командироващият е и.ф., а не титулярен председател, но и за колко време е командировката.
В проекта има и няколко
изобщо пропуснати теми,
които е добре да се уредят, преди да се пристъпи към избора на следващия ВСС. Едната е да бъде обсъдено дали постоянно действащ Висш съдебен съвет, както е сега, или да се върнем към модела, в който магистратите в съвета запазват статута си и продължават да правораздават. Вече се чуват много мнения, че практиката е показала, че вторият вариант е по-добър. Засега поне депутатите не отварят тази дискусия. Не говорят и за идеите за закон с еднократно действие, който да прочисти системата от кръговете на влияние като "Нотариуса" и "Осемте джуджета".
Вторият момент е, че е крайно време да се отнеме монополът на ВАС да се произнася по актовете на Висшия съдебен съвет. Идеалният вариант е да има смесени състави от ВАС и Върховния касационен съд. Идеята не е нова, ДБ се опитват да я лансират, но не срещат подкрепа. Защо ли?
Стигаме и до процедурата, по която ще бъдат избрани членовете на съвета. Проектът на ПБ не предвижда други освен депутати да имат право да издигат кандидатури. Попитани дали са склонни да променят това, депутатите от мнозинството отговориха, че било добре и хора от академичните среди да бъдат избирани за членове на ВСС. Няма да има и външни хора в комисията, която ще проучва номинираните.
Разбира се, сигурно не са малко онези, които искат да видят разпоредба в закона, уреждаща изхвърляне от системата на мнозинството от сегашния състав на ВСС, а защо не и направо вкарването им в затвора. Това, естествено, няма как да се случи, те трябва да се върнат в системата в условията, при които са влезли в съвета. Защото така работи демокрацията. А системата, ако е здрава, сама ще ги изхвърли. Тя обаче е доста болна, благодарение и на усилията на тези хора, които скоро ще се върнат обратно в редиците ѝ. Така че не може да очакваме чудеса.
Пътят към новия ВСС засега изглежда застлан с опасности. Дали парламентът ще ги избегне, или ще скочи в капаните, които сам залага, предстои да видим.
В крайна сметка, каквито и мораториуми да измислят депутатите, истинският тест не е в параграфите, а в имената, които ще се появят в урните. Защото и най-прогресивният закон е безсилен, ако се използва само за преподреждане на старите кръгове на влияние. А ако в системата са останали някакви здрави сили, то е крайно време те да се мобилизират и да изхвърлят гнилите ябълки. В противен случай ще се окаже, че сме вървели по ръба на Конституцията само за да се върнем в изходна позиция.
