На 5 януари Белград отново бе залят от антиправителствен протест, а активисти и политически анализатори все още се чудят докъде ще доведе протестното движение. В събота хиляди отново демонстрираха в сръбската столица срещу политическото насилие. Част от организаторите на протеста казват, че основният принос на протестите е, че са "събудили от апатията сръбската младеж". Много анализатори обаче са убедени, че рано или късно някои от организаторите на демонстрациите трябва да се определят като алтернатива на силния човек в страната - президента Александър Вучич, и да се явят на избори срещу неговата управляваща Сръбска прогресивна партия.

"Най-голямата победа на тези протести е, че събудиха хората. Нашата цел в момента е да не разпилеем енергията на хората, те са на улицата от доста време", казва Йелена Анасонович, студентка във Факултета по политически науки в Белград, една от многото неформални организаторки на протестите. Тя добавя, че протестиращите са наясно, че не участват в спринт, а в маратон. "Знаем, че ще е дълго състезание с много пречки, но това няма да ни спре, поне не го стори досега."

Насилието изведе хората на улицата

Протестите бяха предизвикани от инцидента на 23 ноември, когато опозиционният политик Борко Стефанович беше нападнат и пребит от неизвестни нападатели в южния сръбски град Крушевац. Полицията обяви, че още същия ден е арестувала 3-ма души, но на 25 декември заподозрените бяха освободени. И тримата отричат да са участвали в нападението.

Четири поредни съботи след инцидента в Крушевац хиляди хора излязоха на протести по улиците на Белград и надигнаха глас срещу авторитарното управление на президента Александър Вучич. Организаторите на демонстрациите формулираха искания - 5 минути в централните новини на националната тв за представители на демонстриращите, редовно участие на опозиционни политици в предаванията на националната тв, щателно разследване на убийството преди година на косовския сръбски политик Оливер Иванович, наказание за виновните за нападението в Крушевац срещу Стефанович. Протестиращите искат и разследване на опита за убийство на журналиста от сръбския сайт Зиг Инфо Милан Йованович, чийто дом в белградското предградие Връчин бе подпален на 12 декември. Демонстрациите настояват и за оставката на вътрешния министър Стефанович заради ролята му за "криминализиране на обществото и обида на протестиращите".

Бягството от политиката не е добро решение

Протестите формално са организирани от групата "Протест срещу диктатурата", която свика и предишните масови демонстрации срещу Вучич след избора му за президент през април 2016 г.

Преди опозиционният лидер Драган Джилас каза пред нашето издание, че опозиционните партии предоставят логистична помощ на организаторите на протестите. Правителството твърди, че опозицията има по-пряко участие.

Намесата на политическите партии в протестите предизвиква критики, но същото се отнася и до отказа на част от протестиращите да се намесят пряко в политиката. Социологът Весна Пешич, която бе един от лидерите на 88-дневните протести срещу бившия лидер Слободан Милошевич и срещу изборните измами през 1996 и 1997 г., твърди, че протестите трябва да произведат нови политици, способни да действат като опозиция на Вучич, ако искат някога да се смени "режимът му". "Това криене от политиката няма да завърши добре. Нуждаем се от ясна алтернатива и конкретни хора", написа тя в Туитър.

Анасонович казва, че движението нарочно е предпочело да няма лидери и подчертава, че всичките 50 000 души, участвали в демонстрацията на 29 декември, са лидери. "Всички хора, които показват кураж и не приемат хората от правителството, са наши лидери", пояснява тя. Но признава, че протестите донякъде са политически, защото "всеки сегмент от живота ни произхожда от политиката - като започнем с това какви такси плащаме в училище, цената на тока, броят автобуси по улиците и дали криминални мрежи управляват институциите ни. Гражданската активност не изключва политиката, защото всяка форма на активност има политическо измерение. Но целта на тези протести не е създаването на политическа партия. Целта им отива отвъд партиите, което означава, че протестите обединяват всички хора и техните индивидуални интереси в общия интерес за всички ни - свободна държава без насилие", подчертава тя.

Да участваме ли на изборите

Бобан Стоянович, преподавател във Факултета по политически науки в Белград, казва, че участниците в демонстрациите са наясно, че управляващата партия на Вучич може да бъде свалена от власт в честни избори. В този смисъл един от резултатите от протестите може да е това, че отделни хора или група от протестиращи би могла да победи Вучич в едни честни избори, добавя той.
Според него обаче не е ясно дали хората ще продължат да протестират без ясна цел, защото "никой не смята, че Вучич ще даде властта само защото е видял хиляди хора по улиците". Според Стоянович исканията на демонстрантите трябва да се концентрират повече върху върховенството на закона, а не върху завършването на конкретни разследвания. "Хипотетично всички тези разследвания някой ден ще приключат. Така че исканията ни ще са изпълнени, без нищо по същество да се е променило", аргументира се той.

Анасонович обаче не е съгласна с него. "Промяната в исканията зависи от хората, защото те започнаха тези протести", смята тя. Като организатори ние трябва да се вслушваме в нуждите на хората, но и да следим внимателно всеки ход на властите и въз основа на това планираме как да формулираме нови искания, посочва тя. На въпрос дали евентуални избори биха мотивирали протестиращите да се включат в надпреварата, Анасонович обяснява, че при сегашната ситуация това е малко вероятно. Ако Вучич свика избори, те едва ли ще са честни и свободни... Нито едно от предусловията за свободни и честни избори не съществува в момента, заключава тя. Стоянович се съгласява и посочва, че отношението към опозицията отново ще е нечестно при нови избори. "Дилемата е дали да бойкотираме следващите избори, или не", обобщава той.