Медия без
политическа реклама

„Магнитски“ превърна Пеевски в пръв съдебен реформатор и евроатлантик

За да се измъкне от враждебността на западните ни партньори, политикът от ДПС всячески се мъчи да докаже, че е в техния лагер

15 Авг. 2023
За Пеевски е важно да бъде в редиците на прозападните реформатори.
Илияна Димитрова
За Пеевски е важно да бъде в редиците на прозападните реформатори.

Много изненади ни поднесоха политиците през последните няколко месеца – повечето от тях неприятни. АнтиГЕРБ лагерът се разпадна; Кирил Петков, Христо Иванов и останалите доскорошни врагове на Бойко Борисов изведнъж му станаха коалиционни партньори; появи се „сглобката“ - куриозната нова форма на колаборация между бивши политически неприятели, която остави твърдите им поддръжници с отворени от изумление уста. Но определено най-големият сюрприз беше централната роля на депутата бизнесмен от ДПС Делян Пеевски на политическата сцена. А само допреди няколко години фигурата му, макар и видима, оставаше доста неясна.

Пеевски първо се прочу като влиятелен медиен собственик. Стана депутат от ДПС през 2009 г. и неизменно остава в парламента – освен за кратко през 2021 г., когато изчезна от полезрението на публиката, след като беше санкциониран по глобалния американски закон „Магнитски“. Пробва да оглави ДАНС през 2013 г. и го постигна – но само за два дни и трябваше да напусне, след като разярените срещу назначението му граждани се изсипаха по улиците. Активно участваше в законодателното разчистване на руините на КТБ – както твърдяха съпартийците му, за да отговори на обвиненията, че има нещо общо с фалита на банката.

А междувременно

 

политическата му роля оставаше мъглява.

 

И как иначе, след като се появяваше в парламента по-рядко, отколкото го правеше навремето Ахмед Доган, а изявите му в медиите се брояха на пръсти, при това само в такива, които той си избираше. После дойде гръмовната атака на САЩ чрез „Магнитски“ през 2021 г., към която се присъедини и Великобритения със собствени санкции на българския политик в началото на 2023 г. По това време се появи „Продължаваме промяната“, която, заедно с „Демократична България“, открои Пеевски и партията му сред основните си противници и влезе в битка с тях.

Все едно от това време е минала цяла вечност – толкова много се промени всичко. И никой не разбра как. Просто един ден, докато ПП-ДБ и ГЕРБ преговаряха за правителство, парламентарните репортери забелязаха група водещи политици, начело с Кирил Петков и Христо Иванов, да влизат в стаята на ДПС. Разбра се, че и Пеевски е присъствал на срещата. А малко по-късно масивната му фигура се запъти към кабинета на председателя на парламента, където десните и герберите водеха разговорите си за кабинета. И после се заредиха – правителство на ПП-ДБ, подкрепено от ГЕРБ и ДПС; конституционно мнозинство на трите формации; договорки за правосъдна реформа; сваляне на главния прокурор; приемане на общи закони и решения.

А самият Пеевски през това време драстично се промени. Преди минаваше като сянка в парламентарните кулоари; сега редовно дава изявления пред журналистите и дори сам търси вниманието им. В миналото му неговият подпис можеше рядко да се срещне под законопроект в Народното събрание (само под ключови актове, като промените в Закона за банковата несъстоятелност, засягащи КТБ); а сега името му се вижда едва ли не под всяко второ предложение, което се внесе в парламента – почти винаги редом с тези на другите партийни босове от управляващото мнозинство.

Пеевски даже се заканваше да движи конституционната реформа директно от ресорната парламентарна комисия. Но се отказа, тъй като се вдигна прекалено много шумотевица в публичното пространство. Не че това имаше особено значение – шефовете на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС правят всички договорки за промените в Конституцията зад затворени врати, по разни стаички и кабинети. А Пеевски се промотира като отстъпчив и компромисен политик, който слуша гласовете на опонентите си и действа. Недоволните бивши партньори на ПП-ДБ от „Правосъдие за всеки“ го обвиниха, че минал с червения химикал по конституционния проект и зачеркнал важните неща, и той веднага обяви, че ще поиска да се напасне проектът към исканията на активистите от неправителствения сектор.

 

Политиците се променят, значи?

 

По-открити, прозрачни, загорели за реформи, така ли? Ами, не е задължително. Всъщност, повече от предложенията, зад които застава Пеевски в парламента, засягат две теми – геополитическата ориентация на страната и преструктурирането на правосъдието. И защо така?

България е член на ЕС и НАТО; като такъв трябва да подкрепя Украйна срещу военната агресия на Русия. На Запад обаче съществуват (доста основателни) подозрения в лоялността на част от българския политически елит към евроатлантическата общност. На ДПС специално му се носи славата на проруска партия – имидж, от който движението се опитва от години да изчисти. Усилията му в тази посока обаче бяха разсипани с един удар, когато „Магнитски“ се стовари пряко върху Пеевски. И през 2023 г. този удар се повтори отново. Ясно беше, че западните ни партньори дават знак на ДПС – евроатлантическа ориентация на думи не стига, трябват и дела.

 

И делата са налице.

 

Съюзниците ни искат България да се управлява от прозападно редовно правителство, а не от клонящите към Кремъл служебни кабинети на президента Румен Радев – и лично Пеевски гласува за сглобката „Денков-Габриел“. Настояват да държим гърба на Украйна във войната – ДПС подкрепя всички мерки, като Пеевски е на първа линия. Очакват да се реформира правосъдието и сталинистката по форма прокуратура – Пеевски категорично подкрепя, а партията му безусловно го следва.

Тази ситуация обяснява и рязката промяна в политическия му профил. До неотдавна той беше сочен като модел на задкулисна фигура; сега желанието му да се измъкне от враждебността на западните ни съюзници, го накара да покаже пред цялата страна (и пред света), че е в лагера на прозападните, реформистки настроени политици – а с него и цялото ДПС. Колегите му в парламента го приеха с отворени обятия – иначе, щяха ли да си слагат подписите къде ли не, редом с неговия? Гражданите обаче трябва да бъдат по-разсъдливи – докато се види накъде вървят реформите. Защото изненадите за тази година не са приключили.

Още по темата