Quantcast
Какво Иван Гешев и Бойко Борисов укриха от евродепутатите | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Какво Иван Гешев и Бойко Борисов укриха от евродепутатите

Управляващите отчитат кухи обещания, пътни карти и екшън планове за съдебна реформа и замитат пълния провал в битката с корупцията
7 902
 МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА

Решението на главния прокурор Иван Гешев и премиера Бойко Борисов да пренебрегнат поканата за изслушване в групата на Европейския парламент за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права имаше неочаквано за тях продължение. Групата, която е част от комисията ЛИБЕ на ЕП, изпрати още 29 неудобни въпроса до българските институции, които ще прозвучат и по време на дебата за България, насрочен за 5 октомври в Европарламента.

Прокуратурата отказа да даде информация какво е отговорила на евродепутатите. Но отговорите й бяха публикувани на сайта на ЛИБЕ. Очаквано, там има бодри отчети за розова ситуация в България, говори се за антикорупционни стратегии и пътни карти.

Прокуратурата например обяснява как в най-новата ни история държавното обвинение никога не е работило толкова добре. Бившият вече министър на околната среда Нено Димов е даден като пример, че прокуратурата не е бухалка в ръцете на управляващите, а е безкомпромисна и към тях. Отчетен е и разпитът на Борисов по проверката за "Барселонагейт". (Интересно, че отговорите не са подписани от Гешев, а от заместничката му Даниела Машева.)

"Отговорност се търси и от някои от най-богатите български граждани, чието имущество е придобито по престъпен начин и за които отдавна битува мнението, че са недосегаеми за правосъдието,” пише в отговорите. След това се изреждат Васил Божков, Пламен и Атанас Бобокови, Вълчо и Маринела Арабаджиеви, Николай и Евгения Баневи, Миню Стайков и банкерът Цветан Василев. Прокуратурата няма никакви скрупули да нарича Божков "олигарх", или да твърди, че има пряка връзка между Цветан Василев и гражданското сдружение БОЕЦ, което е сред основните й критици. 

Реалната картина изобщо не е толкова оптимистична. Какви биха били честните отговори на основните въпроси на евродепутатите?

Как се оценяват антикорупционните реформи след октомври 2019 г.? Кога управляващите ще изпълнят препоръките на Венецианската комисия (най-вече за функциите на главния прокурор) и решението на съда в Страсбург от 2009 г. по делото "Колеви срещу България", което също очертава проблема за недосегаемия главен прокурор?

След октомври 2019 г. няма никакви антикорупционни реформи. Правителството не само няма намерение да се съобрази с препоръките на Венецианската комисия, но и предложи разширяване на правомощията на главния прокурор, давайки му законодателна инициатива. В парламента отлежава законопроект за промени в НПК, с който се създава т.нар. независим прокурор, който да разследва главния при нужда. Конституционният съд реши, че всеки редови прокурор би могъл да разследва главния обвинител, ако има съмнения за извършено от него престъпление. Това бе достатъчно за главния прокурор Иван Гешев да обяви въпроса за недосегаемостта и безотчетността за приключен.

На практика обаче нищо подобно не може да се случи. През юли лидерът на "Да, България" Христо Иванов сезира прокуратурата срещу Гешев. Той поиска главният прокурор да бъде разследван заради незаконно разгласяване на данни, събрани със специални разузнавателни средства - честа практика на държавното обвинение, която е направила впечатление и на евродепутатите. Сигналът му потъна в черна дупка и по него изобщо не се работи. В отговор обаче бе свикан сбор на прокурорите в "Бояна", където десетки обвинители чинно прочетоха речи под индиго, осъждащи политическите атаки към държавното обвинение.

В отговорите на правителството пише, че страната ни има намерение напълно да се съобрази с решението по делото "Колеви срещу България". Истината обаче е, че то вероятно никога няма да бъде изпълнено напълно. Защото това ще развали модела, от който управляващите, независимо кои са те, се възползват. В последните няколко "издания" на Народното събрание се забелязва и все по-отчетливо липса на юридическа експертиза и грамотност, която би могла да проведе задълбочена и смислена съдебна реформа. 

- Какви публични консултации са проведени за проекта за нова конституция и правена ли е оценка на въздействието? Какво налага да се дава законодателна инициатива на съдебната власт, а президентът да бъде изключен от процедурата по назначаване на главен прокурор и председатели на двете върховни съдилища?

Ролята на президента никога не е била обект на препоръки или анализи в докладите на ЕК или Венецианската комисия. Държавният глава обаче в момента е един от критиците на модела на управлението и задава публично неудобни въпроси за прокуратурата. Стартира и консултации за реформирането й. Не подписа от първия път и указа за назначението на Иван Гешев за главен прокурор. Затова и целта на ограничаването на неговите правомощия е просто персонално предупреждение. Точно както бяха разпространените от прокуратурата СРС-та с негово участие и заканите на Гешев, че рано или късно държавният глава ще се превърне в обвиняем.

Законодателната инициатива, която се дава на съдебната власт, обслужва изцяло интересите на прокуратурата. Така ще й се спести неудобството да прокарва идеите си през депутати и правителството. Според много юристи законодателната инициатива на прокуратурата е противоконституционна, защото ще доведе до смесване на властите.

До момента не е имало обществени консултации по проекта за нова конституция, нито е правена оценка на въздействието. Това едва ли изненадва някого, защото е трайна порочна практика при управлението на ГЕРБ.

Според отговорите във внесения в парламента проект няма предложение за законодателна инициатива на магистратите, а правомощията на президента са орязани, за да се гарантира независимостта на съдебната власт.

Работи ли прокуратурата по публикуваната в "Ел Периодико" информация за висящо разследване, за което се твърди, че свързва премиера Борисов със схема за пране на пари в Барселона? Ако да, на каква фаза е разследването?

Прокуратурата работи по този казус, дори с удвоени сили. Макар че още от октомври 2019 г. има образувана проверка по случая във Върховната касационна прокуратура, след публикацията в "Ел Периодико" през февруари беше образувана нова - в спецпрокуратурата. Информация по този случай на обществото не се дава. Прокуратурата отказва да каже дали испанските власти са искали съдействието й за разпит на премиера Борисов. Едва пред евродепутатите прокуратурата призна, че от Борисов са снети обясняния. Разбира се, те не са преведени на английски и приложени към материалите, заминали към Брюксел, както това е направено със СРС-та на Васил Божков, с които прокуратурата опитва да докаже как той стои зад антиправителствените протести. Между редовете в отговорите на прокуратурата до евродепутатите може да бъде прочетено и още нещо - испанските власти не вярват на българските за този случай и затова отказват да им съдействат.

Държането на проверки на трупчета с години е стар прийом на българската прокуратура. Ако Борисов вече не е на власт, може да се очаква да бъде образувано разследване, той да бъде викнат публично на разпит. Ако остане извън властта, може дори да получи някое обвинение. Иначе преписките безславно ще бъдат прекратени, а мотивите за това ще останат тайна за обществото. Нищо, че пред Брюксел прокуратурата се кълне колко е прозрачна.

Има ли разследване на записите, изтекли в интернет, на които се чува глас, приличащ на този на премиера Борисов, заплашващ да "изгори" евродепутатът Елена Йончева?

Проверка има, но тя е за това как са направени и изтекли записите, не за съдържанието им. През юни е наредена експертиза на записите. Не е ясно колко време ще се точи тя, на евродепутатите от прокуратурата казва само, че още не е готова. Изследването, поръчано от Йончева обаче, вече е готово, и показа, че записът е автентичен - по него няма монтаж и следи от въздействие, а гласът е на премиера. В записа от юни освен цинизми по адрес на председателя на парламента Цвета Караянчева и заканите към Йончева, се чуват и нареждания КЗК и КФН да проверят кандидата да купи ЧЕЗ-България "Еврохолд", т.е. има намеса в работата на уж независим регулатор.

Също както и "Барселонагейт" тази проверка ще се развие според ситуацията - може да бъде ползвана срещу Борисов или удобно да бъде заметена.

Как главният прокурор Иван Гешев оценява практиката прокуратурата да разпространява записи и снимки, които са част от разследвания?

Явно оценката му е висока, защото самият той наложи тази практика. Тя може и да погазва базисни принципи като презумпцията за невиновност, но е много удобна за манипулиране на общественото мнение в полза на тезите на държавното обвинение, които често не са подкрепени с никакви доказателства. Така прокуратурата практически раздава присъди, без да й се налага да представя и защитава аргументи в съда. Ако тази практика беше плод на стремеж към публичност и отчетност, тя би се прилагала по всички дела, а не избирателно. Но от името на шефа си зам.главният прокурор Даниела Машева отговаря, че прокуратурата действа да осигури необходимата на гражданското общество информация от обществен интерес, включително чрез публикуване на материали по делата, при стриктно спазване на българското законодателство.

Дали Иван Гешев ще коригира невярната информация, публикувана на сайта на прокуратурата, че изслушването в групата в Европарламента е било по негова инициатива?

Лъжата на прокуратурата беше разкрита от евродепутатите веднага, т.е. преди почти месец. На сайта на държавното обвинение доскоро стоеше информацията, че "дискусията е организирана от Европейския парламент по предложение на главния прокурор Иван Гешев за обсъждане на актуалните предизвикателства пред Прокуратурата на Република България в контекста на засилен политически и медиен натиск". Едва ли може да има по-сигурен знак, че Гешев няма намерение да признае, че подопечната му държавна институция разпространява фалшиви новини. Съобщението вече е редактирано, а ръководството на държавното обвинение грозно си изми ръцете с чиновниците в пресслужбата си. Публично извинение обаче нямаше. И най-големият наивник едва ли смята, че нещо се публикува на сайта на прокуратурата без одобрението на главния прокурор, или най-малкото на говорителя му. Пресслужбата по-скоро изпълнява технически функции и на практика не предоставя информация на журналистите, камо ли на своя глава да публикува на сайта.

Прокуратурата не обича да отговоря на въпроси, които самата тя не е поставила. Информацията се спуска избирателно. Иначе не би могла да създава удобна паралелна реалност. 

Какви действия предприема правителството във връзка с тревожната ситуация за свободата на медиите и разпространението на печата?

За правителството и премиера ситуацията с медиите изобщо не е тревожна, а перфектно ги устройва. Колкото и да пишат до Брюксел, че свободата на словото им е висша ценност. Премиерът нарича репортерите "мисирки", а повечето от тях продължават да го гледат любовно. Голяма част от медиите са придворни на управляващите и се използват за очернена на критици и противници. Затова и за правителството и парламента класациите за свободата на словото, в които България бързо и сигурно потъва, са манипулирани от зли вътрешни и чужди сили.

В опит да замаже очите на Европа преди няколко месеца правителството прехвърли разпространението на печата на държавната компания "Български пощи". Това сега се представя в отговорите до евродепутатите като решение на проблема. На 1 юни "Български пощи" сключиха договор и наеха "Вип секюрити" за подизпълнител за тази дейност. Договорът е за 4 години и стойността му е 60 млн. лв. Това обаче не изключва от играта фирмите около депутата от ДПС Делян Пеевски, които продължават да диктуват на пазара.

България заема стабилна позиция на дъното на класациите за медийна свобода за Европейския съюз и на Балканите. Съвсем символно в новата сграда на парламента - бившия Партиен дом, медиите нямат достъп до депутатите, за да не смущават спокойствието им с въпросите си. Премиерът и министрите също избягват медиите, като предпочитат да свеждат "мислите" си на обществото с монолози във Фейсбук.

Още

Янаки Стоилов: Прокуратурата да каже кой проверява Гешев

30.07.2021

10493
Планът на служебния кабинет за милиардите от ЕС отива на поправителен

29.07.2021

ТАНЯ ПЕТРОВА

7357
Спецпрокуратурата крие кой ще разследва Гешев

29.07.2021

Обновена

РАДА НИКОЛОВА

3904