facebook
twitter

Наблюдател

ГЕРБ получи дивиденти от първия етап на кризата, но те вече са изчерпани

Ако БСП продължи да се топи, тя би могла да се превърне в донор на партията на Слави Трифонов, казва социологът Боряна Димитрова
4 387
Боряна Димитрова е социолог и управляващ партньор в агенция Алфа Рисърч.

- Г-жо Димитрова, последното изследване на „Алфа Рисърч“ дава една доста тревожна картина по отношение на състоянието на икономиката ни и на социалната сфера, породена от извънредното положение по коронавируса. Какво се случва реално?

- Случващото се вече няколко месеца както в ежедневието ни, така и в икономиката е толкова ново, неочаквано и шокиращо, че всяко прекалено голямо обобщение е трудно, а може би и невярно.

Все пак, резултатите от проучването дават основание да се прогнозират няколко тревожни тенденции, но и няколко по-оптимистични. Тревожните: Спад в дейността и приходите на близо 80 на сто от фирмите у нас. Удвояване на реалната безработица отпреди кризата – освен всичко друго, проучването показа, че близо 80 000 души  (предимно млади хора) нямат право на регистрация в бюрата по труда, тъй като са работили без трудов договор и осигуровки.

Сериозен дългосрочен риск пред самонаетите и представителите на свободните професии, които не само силно пострадаха през този период, но и са с неясни хоризонти за възстановяване. Много често тези хора са заети в семеен бизнес, което означава сериозно свиване на доходите и житейските перспективи пред цели семейства.

Същевременно обаче са налице и няколко по-оптимистични индикации, които при благоприятни условия могат да послужат като основа за по-бързо икономическо възстановяване. Първо, въпреки загубите, 79% от фирмите не са предприели съкращения на работници и служители на този етап. Кризата за работна ръка преди началото на пандемията очевидно кара голяма част от работодателите да правят всичко възможно, за да запазят ядрото си от добри работници и служители. Мярката 60:40, макар и да не е панацея, също има принос за запазването на работни места. На второ място, по различни социални програми защита получиха най-рисковите и уязвими групи (възрастни, самотни хора, с увреждания),а значителна част от хората към този момент или запазват доходите си (45%), или спадът не е в размер, който да застрашава издръжката на домакинствата им (26%). Това е все пак шанс да не очакваме шоков спад в потребителското търсене, което при влошената международна конюнктура е важен стимул за икономиката. И на трето, но съвсем не на последно място, поне 30 на сто от бизнеса е силно мобилизиран да тества нови по-оптимални модели на работа, които да запази и след извънредното положение.

Стремежът, например, на редица големи фирми в Западна Европа да преориентират веригите си на доставки от Китай към европейски страни с цел по-голяма сигурност, може да се окаже шанс и за наши компании.

- На базата на информацията от това изследване накъде според вас трябва да бъдат насочени усилията на властта, за да не претърпим големи поражения?

- Най-важното е социалните мерки да бъдат надградени с повече икономически стимули – икономиката трябва да се „завърти“. За тази цел трябва да има подкрепа както за вътрешното търсене, така и за предприятия с добри възможности за експорт. Продължаване на мярката 60:40 поне още три месеца след края на извънредното положение; активизация на икономическото министерство за търсене на нови пазари с цел подкрепа на българските производители; защо не да се помисли в края на годината за „връщане“ на част от данъците на хората и стопанските субекти? Но да не забравяме и това, че в следващите месеци балансът между здравно-хигиенните и икономически мерки ще трябва да продължи. Иначе може да настъпи и още по-сериозен колапс.

- Вече бяха начертани някои промени, с които държавата да подпомогне туристическия сектор, както и ресторантьорския, които търпят най-много загуби. Като че ли тези държавни мерки обаче не са кой знае колко съществени и по-скоро се имитира някаква дейност. Така ли е?  

- В криза като сегашната много засегнати бизнеси искат директна помощ, или пък по-ниски  данъчни ставки – каквото е предложението на ресторантьорския бранш за 5% ДДС. Ако не искаме да ускорим рецесията обаче е много важно и удържането на балансите. За да получи някой, от друг трябва да се вземе, а при намалено търсене качеството на предлаганото ще придобива все по-голямо значение. Ето, например, ако не беше кризата с коронавируса, по това време на годината със сигурност щяхме да обсъждаме презастроените ни курорти и качеството на българския туристически продукт. Сега като че ли отиваме в другата крайност – да бъдат спасени всички, независимо от това какво предлагат. Може би пък тази криза е шанс някои от бетониралите Черноморието и планините ни гигантски хотели да се посвият и да се даде глътка въздух на по-малките, с по-добро качество и услуги бизнеси?

Общото ми разбиране е, че един тежко засегнат бранш трябва да бъде подпомогнат, защото иначе се къса цяла верига в икономиката и пазара на труда. Но все пак,  грижата за качеството на предлаганото, за доброто планиране и наличието на резерви  е грижа на собствениците и мениджмънта.

- Управляващите постепенно разхлабват изолационните мерки, но е ясно, че животът ни вече няма да е същият дълго време напред. Ще има ли съществени промени и по отношение на политическия живот?

- Ще има. Пандемията е капризна – тя потапя едни политически партии, а хвърля спасителен пояс към други. Тъй като обаче кризата не е само здравна, а след нея идват и икономическа, социална и пр., това може  да е променлив процес. В първия етап на кризата дивиденти получиха управляващите и лично Борисов. Подобно на почти всички други държави, и у нас, политиците, които поставиха във фокуса човешкото здраве и живот получиха прилив на доверие, за сметка на онези, които поставиха във фокуса икономиката. Този етап обаче изглежда вече изчерпан, а дивидентите – изконсумирани. От начина, по който ще се възстановява икономиката, ще зависи у кого ще отиде политическият спасителен пояс в следващите месеци.

- Наистина ситуацията се променя понякога с часове, но все пак може ли да се направи някаква прогноза – само след година са редовните парламентарни избори, а след тях идват и президентските?

- За президентските избори – доскоро изглеждаше, че Румен Радев е най-силният и трудно преборим претендент за поста. Към днешна дата е потенциално възможно всеки един от тримата най-популярни в България генерали да атакува успешно "Дондуков" 2. За парламентарните – да не забравяме, че редовните трябва да бъдат в края на март, т.е. в края на зимата, а както здравната, така и икономическата ситуация в такова време са непредвидими. Все пак изглежда, че ГЕРБ ще запази достатъчно висок потенциал. Въпросът е дали срещу себе си ще има консолидиран опонент, или слаба и разпокъсана опозиция.

- БСП като основна опозиционна сила къде е в цялата тази картина?

- БСП потъва с притеснително бързи темпове, не успявайки да намери спасителен пояс нито в лидера си, нито в приоритетите си, нито в нагласите на избирателите си. Парадоксът е, че тъкмо те са сред най-рисковите и притеснени за живота и здравето си хора, а левицата им поднася една съвършено различна реторика. Не случайно от декември до сега БСП губи около една трета от електората си.

- А формацията на шоумена Слави Трифонов, който се опитва през изминалите месеци да се наложи като основна алтернатива на управляващите?

- Твърде неясна е все още тази формация. Тя действа много повече като телевизионен, отколкото като политически проект. Около 9-10% от избирателите заявяват симпатии към нея, но трудно може да се прецени, дали личната популярност ще прерасне в партиен вот. Ако БСП продължи да се топи, тя би могла да се превърне в донор на партията на Слави Трифонов, но всички развития около тази формация са все още в сферата на хипотезите.

- ДПС, което също се афишира като опозиционно, къде се позиционира в тази конфигурация?

- На фона на ерозията на останалите партии, ДПС, въпреки някои колебания, разполага с достатъчно избиратели, които да му осигуряват комфортна свобода на коалиране, или на „негласен“ партньор. Т.е. то се вмества идеално в почти всяка конфигурация. Проблемът при движението е друг - то е симптоматичен пример за силата на репутационните щети, които го обричат на скрит играч, което, от своя страна, допълнително увеличава  репутационния му проблем.

- Настоящите коалиционни партньори на ГЕРБ – НФСБ и ВМРО. Каква ще е тяхната съдба, според вас?

- Засега, неясна. Кризата отслаби и техните позиции, но те са показали, че по един или друг начин могат да мобилизират избиратели в последния момент. Тъй като обаче сегашната ситуация прави хората по-слабо възприемчиви към традиционните им тези, и на тях ще им се наложи да търсят нови идеологически репери.

- Изобщо възможно ли е еднопартийно управление или сме обречени на „коалиции“?

- В най-новата ни история България е била на прага на еднопартийното управление само във времена на социален взрив – когато гневът и надеждите са извеждали милиони хора до урните. Такива бяха 1997 г. с победата на ОДС, 2001 г. – с почти пълното мнозинство на НДСВ, 2009 г. – с вота срещу „разпределението на порциите“, довел на власт младият тогава ГЕРБ. От десетина години обаче, ако използвам прекрасния стих на Ал.Петров,  сме все между „кръстопътя на умората и пътя към надеждата“. Този кръстопът не води до взривоопасната смес на протеста, а вещае по-скоро бъдещи коалиции. Освен ако кризите, отпушени от коронавируса, не произведат неочакван социален ефект.

1

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

ГЕРБ спечели частичните избори в 9 селища

28.09.2020

814 1
Починалите пациенти с коронавирус надхвърлиха 1 млн. в света

27.09.2020

Обновена

1891 20
Възможна е коалиция от четири партии, която ще управлява много трудно

27.09.2020

ТАНЯ ПЕТКОВА

2281 4

Коментари

mehudi

кога е взимано това интервю? ситуацията се променя с часове, както казва интервюираната - кръчмите вече си получиха 9-те %

Влез или се регистрирай за да коментираш