Quantcast
Депутинизация в България? Само след Путин | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Депутинизация в България? Само след Путин

Истинската национална цел трябва да бъде декриминализация на държавата
6 764
 ТАСС
Путинизмът ще си отиде заедно с Путин.

Съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов (ДБ) вкара в българския политически речник нова дума - "депутинизация". В декларация, която прочете на 13 май (петък) от парламентарната трибуна, той предложи от името на десницата национална програма срещу "руското хибридно проникване" в България. Премахването на "всички форми на уязвимост, проникване и влияние от кремълския режим трябва да бъде изведено като основна национална задача в рамките на една системна политика по депутинизация", каза той.

Новият термин означава обществото да се отърси от путинизма, който у нас се оказва по-заразен, отколкото в други държави от ЕС. Последният Евробарометър, огласен на 5 май, посочи, че двойно по-малко българи (27%) в сравнение с европейските граждани въобще (52%) смятат руските власти, т.е. Путин и обкръжението му, за носители на главната вина за войната в Украйна. Оттук следват и други драстични разлики в общественото мнение у нас и в Европа: двойно по-малко българи подкрепят икономическите санкции срещу Русия (24% срещу 55%); двойно по-малко желаят финансова подкрепа за Украйна (22% срещу 42%), както и военна подкрепа (14% срещу 33%); двойно по-малко са склонни да приемат забрана на руските държавни медии в ЕС (18% срещу 41%). С други думи,

двойно повече българи са поразени от путинизма

отколкото европейските граждани в цялост. Ако в анкетата на Евробарометър имаше въпрос "Трябва ли да помагаме на Русия в тази ситуация?", еврочиновниците щяха да се смаят от отговорите в България. Това означава, че депутинизацията е злободневна задача. Тя едва ли е по силите на една партия, която дори не е най-голямата в парламента. Последни проучвания на електоралните нагласи показаха, че "Демократична България" е изпреварена от партия "Възраждане", която афишира в Народното събрание пропутинска ориентация. Следователно вместо към депутинизация страната върви към засилване на путинизма. 

Какво пречи на българите въпреки силната им привързаност към ЕС (69%) да правят разлика между добро и зло, която толкова лесно се забелязва от другите европейци? Обясненията от дълбините на историята не са достатъчни, защото путинизмът е явление от последните 20 години. Все пак 45% от българите смятат (при 43% средно в ЕС), че кремълското ръководство и руският народ не са едно и също.

На 12 май, ден преди да прочете декларацията си в парламента, Христо Иванов и другият съпредседател на ДБ Атанас Атанасов бяха заснети в Драгалевци на среща с бившия премиер и лидер на старата седесарска десница Иван Костов. Днес той не заема официални постове, но минава за политически стратег. Тъй като от тази среща на кафе не изтече  информация, първата публична поява на Костов след нея даде ориентир в какво може да се е състоял разговорът. Бившият премиер (1997-2001 г.) даде интервю на 16 май пред Би Ти Ви, в което използва думи, които фигурираха и в декларацията на ДБ, като например "нулева енергийна зависимост" от Русия. Логично е изразените пред телевизията мисли да са били споделени и пред двамата съпредседатели на ДБ.

По думите на Костов почти всички ръководители на държавата след него са имали "поведение на руски агенти на въздействие и влияние", като изброи поименно Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски, Бойко Борисов и Румен Радев. Той пропусна да включи и себе си в тази група, макар че обективно мястото му е в нея заради сделката за продажба на силно занижена цена на "Нефтохим" - Бургас на руската компания "Лукойл" през 1999 г. Оправда се, че руснаците са участвали в "честен търг с най-добра оферта". Някогашното обяснение, че "Нефтохим" бил пригоден да работи само с руския нефт сорт "Уралс", бе заменено от новото му уверение, че "Лукойл" може да се справи без руски нефт, защото преработва и в момента чужд петрол. Това извъртане, разбира се, не противоречи на неговото наблюдение, че българският политически елит от десетилетия обслужва руски интереси.

Изводът е, че

депутинизацията трябва да започне отгоре надолу

Но как да стане това при твърде путинизирано население, което е призвано да издига своите ръководители? Всъщност депутинизацията е проста задача, защото ще се развие по естествен път, както навремето е извършена десталинизацията. Щом си отиде вождът, вярата в него изчезва или поне престава да бъде масова. Даже се обръща в отвращение и осъждане. Няма руски лидер в новата история, който да не е сполетян от тази съдба. А щом руснаците обърнат мнението си за него, следва автоматично извъртане и в българските среди, които им симпатизират. От тях може да се очаква някой ден най-люто заклеймяване на военнопрестъпника Путин .

Затова депутинизацията не може да бъде национална задача, а истинската цел трябва да бъде декриминализацията, защото влиянието на руския политически елит прониква в България главно по корупционните канали. Няма значение кой е начело на Кремъл. От три десетилетия т.нар. демократичен преход се развива по модела, приложен в цялото постсъветско пространство, чиято цел е да държи в зависимост върхушките на съответните държави. По тръбопроводите освен природен газ и петрол тече също и корупция. Затова България е способна да построи ударно за своя сметка (3 млрд. лв.) и без пряка енергийна полза за себе си транзитен руски газопровод, но не е способна да си направи навреме за свои нужди газова връзка със съседна държава. Също така не е способна да разбере защо "Лукойл" не е плащал десетилетия данък печалба въпреки огромния си оборот на българския пазар.

Депутинизацията трябва да се разбира само като първи етап в декриминализацията на държавата. За целта трябва да се изправят не русофоби срещу русофили, а порядъчни хора срещу престъпници. Моментът е много подходящ за разпознаване на престъпниците и техните съмишленици, защото се солидаризират с военнопрестъпници, каквито са извършителите на "специалната военна операция" в Украйна.

Още

Последните украински сили в Северодонецк се изтеглиха

24.06.2022

1032
Войната и санкциите застрашават британския фиш & чипс
Макрон: Упражнихме много силен натиск върху България

24.06.2022

2336