Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери,
задето чистите отвън чашата и блюдото,
когато вътре те са пълни с грабеж и неправда“
(Матея, 23: 25)
„Съзаклятието на лицемерите“ е заглавие на пиеса на Михаил Булгаков от 1929 г., чиято премиера се случва след 7 мъчителни години, играе се само седем пъти през 1936 г. и на практика изчезва за четвърт век. Затова пък темата й не е слизала и за миг от сцената на живота.
Публичното отразяване на скандала с „тайния град“ край Варна дава възможност на всякакви органи да се оправдават, а на други – със завидна последователност да ги громят, че са си държали широко затворени очите. И на този фон е напът да изпъкне ролята на загрижени, най-вече родолюбиви общински съветници, които, видите ли, никога не са спали и през цялото време са биели тревога.
А всъщност нерядко става дума за лицемерно съзаклятие. Ще дам три примера, зад които прозира сякаш скритата ескалация на един комплот.
Блокаж „битка след битка“
Ул. „Доктор Пискюлиев“ е в известна степен алтернатива на движението по най-централната част на бул. „Владислав Варненчик“ и избягва иначе, както казват гостите на Варна, задължителното поклонническо преминаване край Катедралата. В рамките на „Инвестиционната програма за общински проекти“ към бюджета за 2024 г. парламентът одобрява, а съответните министерства сключват споразумение за основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев" от ул. "Ангел Кънчев" до бул. "Христо Ботев". Въпросната програма е създадена в края на 2023 г. при финансов министър Асен Василев и регионален Андрей Цеков, а от скоро, при служебния Николай Найденов, изпълнението й е проследимо онлайн. Излишно е да напомням, че тогава политическият вятър и в страната, и във Варна, духаше в една посока.
Когато през есента на 2024 г. започват ремонтните дейности по ул. „Д-р Пискюлиев", кметската власт се натъква на минирано поле – купища бараки са задръстили тротоарите й, много от които празни, други – опасни, но всичките – собственост на общинското дружество "Пазари". Което се опълчва на реализирането на проекта. И в лицето на гръмогласни съветници намира поддръжници и възможност за обструкции. Аргументите на администрацията, че е налице масово незаконно строителство, че е нарушен Законът за движение по пътищата, защото тротоарите задължително трябва да осигуряват 2 метра за придвижване на пешеходци, срещат потоп от вопли на загриженост за поминъка на търговци, за парите от наеми, които влизали в бюджета. Знаем, че грижата надцаква закона не само по време на криза, но понякога се превръща в алиби за перманентна политика! Но в този случай лицемерието е видно до болка – важното е да препънем кмета, а защо не и политиката на „неговата“ политическа сила. Няма никакво значение, че всяка грижа за едно общинско дружество е на ръба да се окаже прикрита форма на облагодетелстване, на „нерегламентирана помощ“ в условията на свободна търговия. Но има и още нещо: става дума за наши, родни, а не за чужди атамани! Те, нашите, са изградили през 2003 г. собствено търговско селище в сърцето на Варна, наброяващо 122 обекта с обща площ 488 кв.м.
През 2025 г. Административен съд Варна се оказа буквално задръстен от дела; по моя сметка в поне 53 казуса общинското дружество de facto
злоупотребява с право, за да попречи на варненци
да се движат безпрепятствено по тротоарите на една централна улица, както и да осигури възможност за разделно разминаване с велосипеди. Повечето решения са със завиден обем от над 20 страници! Защото съдиите трябва да доказват във всеки конкретен случай азбучна истина, че законите в България не позволяват безсрочни разрешения за поставяне на преместваеми обекти. Валидността на схемите терминира тази на разрешителните.
От десетина дни и децата в България усвоиха тънкостите на диалектика, каквато не знае дори Хегел, че в родината са допустими „незаконни, но търпими“ строежи. Не е късно да минат и към следващата й част за „безсрочни временни“ строежи, но преди това да не пропуснат шедьовъра на градоустройството – „преместваемите обекти, които са престанали да бъдат такива“. Защото всеки път, когато строителният контрол на Варна „подпука“ някой незаконен преместваем обект, рискува да се провали в обосновката си и да се наниже на неправилния член и неговите алинеи, ако не вземе предвид дали въпросният обект междувременно не се е превърнал „реално“ в недвижимост. Такава опасност дебне отвсякъде, но в случая "Пискюлиев“ е налице организирана съпротива, а преодоляването й затормози съдилищата до откат. Загубите, които натрупа общинското дружество от всяко излишно дело, разбира се, са за сметка на приходи в общинския бюджет. Важното е обаче да запазим анклава, в който кметската власт не бива да се меси. Неусетно се сещам за думите на йезуита Балтазар Грасиан, превеждан някога от Шопенхауер: „От наранените приятели стават най-лошите врагове; пред своята публика те искат с чужди грешки да прикрият собствените си“.
Блокаж и на нормативно равнище
Противно не само на ЗУТ, а на цялото право, във Варна е в сила Наредба за преместваемите обекти, в която специален член изключва прилагането й по отношение на т. нар. „пазари“ и „пазарни площадки“. И тук общинските съветници са останали верни на лицемерието си, като са добавили, че все пак друга наредба щяла да предвиди надлежна регулация. Онази друга наредба – „Наредба за вътрешния ред на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ Варна“ – е приета през 1996 г., когато в правния мир не съществува дори понятие „преместваем обект“ и то така и не се появи в нея до 2024 г., когато същата беше отменена. Ето как имаме ново постижение на диалектиката, в която силата на отрицанието надскача всяко измерение на разумността.
Наредбата за преместваемите обекти дава изрично правото на атаманите на "Пазари" да оправдават строителните си безчинства с друга наредба, която техните покровители са оставили празна, а после предвидливо са отменили. Заместили са я с „Правилник“ – вътрешнослужебен акт, имунизиран срещу всякакъв контрол. Лицемерите са блокирали кмета, цяла серия областни управители се правят на разсеяни, а народът се моли Богу горещо, дано прокуратурата се осефери и защити обществения интерес. Никак не е трудно да се види, че и в този случай благочестивите грижовници за рахатлъка на общинското дружество са все тези познати родолюбци. Но пък на тях пригласяха, нахлупили булото на незнанието, партийните другари на кмета. И той се оказа „сам сред чужди, чужд сред свои“. Затова пък в местната правна комисия бившето ръководство на общинския съвет гледаше сеира на всички и предвидливо се подсигури с бъдеща индулгенция, като напомни на ентусиазираното мнозинство, че в случая смяната на наредба с правилник е на практика отказ от нормативен акт. Ето как, под привидността на невинната идея да разчистим дублиращи регулации, се случи още едно връзване ръцете на кмета. То много скоро даде своя отровен плод. Общинският съвет апортира в капитала на общинското търговско дружество нови три поземлени имота, без да си направи труда дори градоустройствено да отреди същите тези имоти за пазари и без да постави изисквания за изготвянето на ПУП. Защото ПУП-овете са за други, не и за „нашите“ общински дружества.
Блокаж до дупка
Вместо да видят каква чутовна правна празнота сътвориха, оставяйки общинското дружество неподвластно на какъвто и да било строителен контрол, лицемерните родолюбци се захванаха с поредната и още по-радикална стъпка в опоскването на кметските правомощия. Предната власт изкова в Наредбата за преместваемите обекти норми за „ансамблови съчетания“ на комисии, в които да участват представители както на администрацията, така и на общинския съвет. Навярно черпейки от неизвестен труд на Монтескьо, писан в някой зайчарник, или от записките на треньор по художествена гимнастика с депутатски опит. Но понеже през 2021 г. в духа на местната власт нямаше разкол, Наредбата беше оставила последната дума за тези комисии в ръцете на „нашия“ кмет.
През 2024 г. радетелите за криворазбрано разделение на властите взеха, че оспориха наследената норма; кметът вече не беше наш! От което последва нещо страховито по своя размах. Вече две години във Варна на практика не функционират никакви ансамблови комисии по процедирането на схеми и разрешителни за преместваемите обекти. Защото мелниците на съда мелят бавно. И все пак резултат от съвсем скоро имаме. От 23 април 2026 г. ВАС прекъсна фриволния полет на общинарите във Варна да възпрепятстват кмета в компетенцията му да „издава заповеди“, в това число и да конституира комисии и ръководни органи. Разноските по делото поеха съветниците. Срещу 840 евро съдиите им „дръпнаха ушите“ и отправиха предупреждение да не се домогват до нещо повече от това „да правят предложения“. Кой обаче ще компенсира прахосаното време, в което с атаките си тази сговорна дружина направи администрацията на община Варна разногледа, отклони я от периферията на града, където пък строителни предприемачи бяха минали на full service (на укр.: „повний сервіс“) директно от органите за национална сигурност.
Вярно, отговорността за функционалното предимство на „агенция“ пред „дирекция“ и на ценностната йерархия между „национална сигурност“ и „национален строителен контрол“ се пада на други лицемери.
