Малко преди да навърши 60, Стефан Командарев вече е постигнал почти всичко в киното. Като се има предвид, че тръгва от България, и то в период, когато киното ни е на изкуствено дишане и скъсало връвта със собствената си традиция, много от тези неща се е налагало да прави за пръв път. Първи (и последен) шортлист за чуждоезичен "Оскар" със "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", първо (за щастие не последно) българско участие след 30-годишна пауза в официалната селекция на Кан ("Посоки" в "Особен поглед")... Списъкът с успехи и призови участия може да продължи дълго, те са навярно около сто: от голямата награда "Кристален глобус" в Карлови Вари за "Уроците на Блага", до премиерата на "Made in EU" във Венеция, увенчана с осемминутни аплодисменти от взискателната публика на най-стария европейски филмов фестивал.
С всичко това Командарев лично, а и българското кино може с основание да се гордее. "Made in EU", да сме честни, не е любимият ми негов филм. "Уроците на Блага" е по-изчистен драматургично; "В кръг" е по-забавен; "Светът е голям..." - по-топъл и хуманистичен. Работата ми е такава, че трудно мога да бъда изкушена от присадени на родна почва реплики на братя Дарден (самите Дарден днес са далеч от върховите си постижения) и Кен Лоуч (на 89, той обяви оттеглянето си от снимачната площадка). И за разлика от фестивалните журита, няма причина да се възторгвам от "източноевропейския мизерабилизъм", както находчиво бе наречен "жанрът", експлоатиран успешно и от румънските ни съседи. Може да се каже, че този тип кино, "произведено в България", също като ишлеметата от сценария е насочено по-скоро за европейския пазар, не толкова за собствената си публика.
Тези размисли продължиха около седмица след премиерата на "Made in EU" на "Киномания", докато не прочетох новината "Гигант в шивашката индустрия се изтегля от България. Заводът в Русе затваря и оставя на улицата близо 400 служители". Изкуството удря най-силно тогава, когато животът го имитира, не обратното. Историята във филма на Командарев, вдъхновена от действителността, е история за всички онези шивашки цехове в безименни градчета и села, където нечии майки, баби и сестри шият дрехи с лъскави етикети, които след това ще отпътуват за глобалния пазар. Това са местата, откъдето идват гласовете на ДПС - НН на избори, но и места на нови форми на колониализъм: когато поминък няма и единственият шанс е да избягаш, за останалите чуждестранният инвеститор е бог и господар; той плаща жълти стотинки, но от него зависят всички: и шивачките, и местната болница, и магазинът... Тези разкази за живота в периферията на благоденствието са толкова нерадостни, че звучат като апокриф за всички, които не са лично замесени. Въоръжен с доза документална безмилостност, "Made in EU" се влива в отчетливо левичарския уклон на съвременното кино.
Катализатор на сюжета е пандемията от ковид, когато шивачка в такъв един цех се оказва "пациент нула" за своето забравено от бога и държавата родопско градче (снимките са протекли в Рудозем и Мадан). Ива, героинята на Гергана Плетньова, става в изкупителна жертва за страданието на всички. Системното заобикаляне на човешкото достойство е обелило и последните остатъци от човечност от хората, които тя смята за близки, приятели, съседи. Мизерията, смесена с предразсъдъците и суеверията на малкия град, се превръща в проклятие. Солидарност, съпричастие, състрадание са непознати думи. Дали драматизмът е предозиран, дали демонизирането на "малкия човек" е прекомерно - това всеки зрител ще реши за себе си. Ще отбележа само, че сценаристът Симеон Венциславов разработва същия мотив, за изолацията на различния и глада на глутницата, и в друг скорошен български филм - "Стадото" (реж. Милко Лазаров), където обаче той бе потопен в притчовата прелест на художествената условност. "Made in EU" очертава това остракиране с мазките на суровия социален реализъм, който Командарев владее безупречно, и тества границите на зрителското доверие.
За сметка на отрицателните герои, изиграни убедително от Анастасия Ингилизова, Герасим Георгиев-Геро и други в по-малки роли, има и идеализиран такъв. Режисьорът, който е завършил медицина, преди да се насочи към киното, избира за тази цел персонажа на Ивайло Христов - пенсионираният лекар. Той не само се е завърнал на работа в пандемията, но и самотно олицетворява човечността, морала и добрината, толкова кът на това време и това място. Свръхопитният Христов поема с лекота тази задача. Редом с доайена на актьорския състав е важно да изтъкнем и най-младия му член - Тодор Коцев, който впрочем е студент на Ивайло Христов. В ролята на сина на Ива, който снима клипове за YouTube и мечтае за по-добро бъдеще в Германия, той е освежаващо органичен. Изобщо симпатична е младежката сюжетна линия в "Made in EU", новост в киното на Командарев. И разбира се, Гергана Плетньова е безупречен избор за сложната роля на главната героиня, крайно обрано изпълнение, с минимална мимика и кратки, отсечени жестове, с малко реплики и примирен поглед. Актьорското присъствие маскира някои пропуски в сценария, който не е толкова прецизен в развитието на персонажите, а разчита на ударната мощ на отделни епизоди.
Операторската работа на Веселин Христов, който си сътрудничи с режисьора от години, е безкомпромисна, макар монохромността на изображението на моменти да дотяга. Кадрите са дълги, а диалозите - къси. Изключение прави един монолог на Ивайло Христов, който се отплесва да напътства сина на Ива, но и той е заснет в прекрасен ракурс и пропорции. Чуждите критици във Венеция отбелязаха репликата-афоризъм, която несъмнено ще се хареса и на българската публика: "Всичко, което ни казваха за социализма, се оказа лъжа. Но всичко, което ни казваха за капитализма, се оказа истина."
Повествователно филмът е разделен в пет "глави": делението е по-скоро изкуствено, но кратката заключителна част е находчива и пестеливо оптимистична. Един крив тегел е алегория за цялата кривина на битието ни; няколко погрешни бода на машината изиграват ролята на "ефекта на пеперудата" за живота на Ива. Във финалните надписи все пак звучи нестройно тананикане на "Одата на радостта", понеже изобщо не е време за евроскептицизъм.
YouTube
