Тони Сервило отдавна се е превърнал в нещо като алтер его на Паоло Сорентино на екрана. Заедно са от дебюта на режисьора през 2001 г. и в общо седем главни роли, сред които президента Джулио Андреоти (в "Божественият"), премиера Берлускони (в "Те") и светския лъв Джеп Гамбардела във "Великата красота", награден с "Оскар", "Златен глобус" и БАФТА. Бившият театрален актьор Сервило се е снимал и при останалите водещи италиански режисьори като Матео Гароне ("Гомора") и Паоло Дженовезе ("Първият ден от моя живот"), но международната слава и престижните отличия идват като плод от сътрудничеството със Сорентино.
Затова беше трогателен, но не и учудващ финалът на "Синелибри", когато гостът на фестивала Тони Сервило излезе на сцената след прожекцията и включи на телефона си звука от залата, за да чуе Паоло Сорентино, на другия край на линията, как хилядната публика аплодира възторжено новия му филм.
А в "Помилване" (La Grazia) има какво да се аплодира. На първо място: приковаващото изпълнение на Сервило - отново като държавен глава на Италия, този път измислен. Образът на Мариано де Сантис му донесе наградата за най-добра мъжка роля "Купа Волпи" от неотдавна приключилия фестивал във Венеция. Това изпълнение, този герой е душата на филма, колкото сорентиновски, толкова и необичаен за режисьора на разточителния бароков разкош и ярката, но претенциозна естетика. След самоцелния и разпилян "Партенопа", оприличен уместно от един британски критик с "двучасова реклама на много скъп парфюм", "Помилване" е необичайно сдържан, фокусиран, сериозен и зрял. Не е никак преувеличено да се каже, че това е най-добрият филм на Сорентино след "Великата красота" (2013). В следващите постоянно формата изместваше съдържанието, пластиката заглушаваше диалозите, красивите жени разсейваха от липсата на свързан сюжет.
И сега операторът Дариа Д'Антонио е на висотата, която сме свикнали да очакваме от продукция на Сорентино (заедно работят в последните му три филма), но в "Помилване" такива неща няма. Това е филм без визуални и звукови фойерверки; подреден, строг и малко сив като своя персонаж, той разчита на деликатната, едва забележима мимика върху каменното лице на Сервило и внимателното, човечно вглеждане в сърцето на Мариано - вдовец, който не може да прежали починалата преди 8 години своя съпруга, поддържа хладна връзка с децата си, трудно взема политически решения; но тайно пуши на покрива на "Куиринале" и слуша гангста рап. Въпреки че Сорентино има огромен опит в тематичното поле на италианската политика, изборът му в La Grazia да покаже на висок пост един честен и принципен мъж, с тихо достойнство и неоспорим интелект, макар измъчван от етични въпроси и съмнения, изглежда почти радикален в днешния управленски свят на фанфарони и психопати. Пълното отсъствие на корупция, скандал, жестокост в образа му са разтуха от проблемите на действителността, като режисьорът съумява да не ги потопи в сантиментален идеализъм.
Но "Помилване" не е за политиците и политиката, макар в последните месеци преди оттеглянето си от поста Де Сантис да има пред себе си важни избори: дали да подпише закон за евтаназията, да амнистира ли мъж и жена, убили своите партньори (и двата случая имат пряка връзка със закона за асистираното самоубийство). Филмът, чието заглавие може да се преведе и като "Благодат", е интроспекция на един мъж пред лицето на смъртта. Мариано не просто не може да приеме кончината на любимата си Аврора; той има трудности със самата мисъл, че е смъртен. "Толкова стар ли изглеждам?", пита героят своя кирасир в една от най-трагикомичните сцени, когато той посреща португалския си колега, почти буквално отнесен от внезапно извила се над Рим буря в няколкото метра между своя кортеж и покрива на президентския дворец. Сарказъм към днешния свят, воден от геронтократи? Не, в La Grazia има твърде много милост, за да е само това. Безпощадността на времето е тема, която вълнува Сорентино в цялата му кариера. Той вече засне филм със заглавие "Младост" и този можеше да се казва "Старост", но нямаше да е тъй поетично.
Все пак в "Помилване" има множество проблясъци на хумор - и липсват неуместни секс сцени като в "Божията ръка" и "Партенопа"; има и красота, и музика, и пица, и шумна, хлевоуста италианска нонна (Милвия Мариляно като доверената приятелка на Мариано още от училищните години). Разказът започва малко мудно и сковано, като бюрократична процедура, но неусетно и необратимо потапя в света и в мислите на Де Сантис, който през 131-те минути на филма извървява пътя към прошката, помъдряването,... помилването. А изключителното превъплъщение на Сервило, състарен с около 10 години за ролята, остава в паметта дълго след финалните надписи.
YouTubeВ София "Помилване" ще има още една прожекция в кино "Люмиер" на 1 ноември, а в рамките на фестивала може да се гледа и в Пловдив ("Лъки Дом на киното" - 28 октомври и 2 ноември), Варна (ФКЦ на 31 октомври) и Велико Търново (кино "Палас" на 26 октомври и "Cineland Искра" - на 31-ви).
