"Нюрнберг" не е нито първият, нито най-добрият филм за процеса срещу злото на века, от който на 20 ноември – датата и на премиерата му – се навършиха 80 години. Актуалността на темата расте в съвременния поляризиран и обзет от морална несигурност свят, където неонацизмът е във възходяща крива от поне десетилетие.
Филмът на Джеймс Вандербилт (потомък на най-богатите американци от края на XIX век, познат като сценарист в "Зодиак" на Финчър и "Невероятният Спайдърмен" на Marvel) е солидно, старомодно кино с мащаб и фактологическа подплънка, което не поема излишни рискове и не се отличава с особено творческо въображение. Филмът смесва документални и игрални похвати, придържа се в съдебната си част изцяло към реплики от протоколите на Нюрнбергските процеси и шокира с автентични кадри от архивите на Холокоста. Проследява в два часа и половина – без излишна екшън динамика, която би олекотила посланието му, но със сигурно темпо, което не позволява на зрителя да скучае – важен исторически момент: съдебните дела срещу лидерите на нацизма след края на Втората световна война, които слагат началото на съвременната международна справедливост спрямо военните престъпления.
"И нека бъде ясно, че макар това право да се прилага първо срещу германските агресори, то се отнася и ако иска да бъде истински полезно, трябва да осъжда агресията на всички други нации, включително и на тези, които са съдии в настоящия процес", се казва в съкратената до няколко изречения 3-часова встъпителна пледоария на американския прокурор Робърт Х. Джаксън (във филма Майкъл Шанън). "Нюрнберг" се фокусира строго върху изобличаването на 24-мата нацистки водачи в залата, макар че там седят и други злодеи, намиращи се към този момент от правилната страна на историята: като съветския главен съдия генерал-майор Йона Никитченко, участник в сталинските показни процеси; или британския консервативен министър на правосъдието Дейвид Максуел Файф (актьорът ветеран Ричард Е. Грант), известен с хомофобските си преследвания, довели и до смъртта на Алън Тюринг.
Единствените персонажи, на които се позволява известна морална амбивалентност, са двамата титуляри, изиграни от носителите на "Оскар" Ръсел Кроу и Рами Малек. За 60-годишния бивш гладиатор, изпаднал от първа лига на Холивуд заради неособено блестящата си физическа форма, "Нюрнберг" е рядък шанс да получи поле за изява в драматичния жанр и гарантирани номинации в предстоящия награден сезон. Кроу е все така великолепен, приковаващ окото на камерата и зрителите в залата актьор, който привидно без усилие изгражда многостранен портрет на Херман Гьоринг – втория по важност човек в нацистка Германия след Хитлер. Магнетичното му изпълнение не цели да накара публиката да симпатизира на райсмаршала, извършвал и одобрявал най-отвратителни деяния, но добре защитава тезата за "баналността на злото", описана от Хана Аренд в "Айхман в Йерусалим" близо две десетилетия по-късно. Обаятелен събеседник и страдащ за семейството си баща в килията, той демонстрира нарцисизъм, арогантност и пълно отсъствие на емпатия на съдебната скамейка.
Недотам успешен е персонажът на Рами Малек, далеч по-слабо известна, но също историческа фигура: младият американски психиатър д-р Дъглас Кели, изпратен от военните със специална мисия: да се грижи за психическото здраве на високопоставените военнопрестъпници в последните им дни преди възмездието. Малек по принцип е брутално надценен актьор, още с незаслужения "Оскар" за ролята на Фреди Меркюри в "Бохемска рапсодия"; един от най-слабите злодеи в поредицата за агент 007 при сериозна конкуренция; и в тази роля той продължава да гледа ококорено, неразбирайки важността и емоционалния резонанс на героя си. Колко по-въздействащ можеше да бъде "Нюрнберг", ако Ръсел Кроу имаше равностоен спаринг в ролята на Кели! Базиран върху документалната книга на Джак Ел-Хай "Нацистът и психиатърът", сюжетът завършва трагично за доктора, но не преди да е изпълнил своя дълг в служба на доброто и правото.
Така че филмът на Вандербилт си струва да бъде гледан главно по две причини, които го открояват над телевизионните минисериали с историческа тематика: превъплъщението на Ръсел Кроу и уроците на историята, които не бива да бъдат забравени, ако не искаме да поемем риска да се повторят.
