Не едно и две проучвания за предпочитанията на филмовата аудитория поставят на първо място комедията и екшъна. Новото българско кино продължава да заобикаля тези доказано печеливши жанрове, макар поне в първия да имаме богата традиция от близкото минало. Режисьорът Ивайло Пенчев (започнал кариерата си като оператор при Ивайло Джамбазов, Иван Георгиев – Гец, Пламен Масларов) е сред малцината, които се осмеляват да стъпят плътно в територията на смешното, с все съпътстващите рискове да останат на нивото на скеча, телевизионното, баналното. Зрителите приемат неговите опити радушно: макар филмите му да не са счупили боксофиса, той е носител на рекордните четири (!) награди на публиката от фестивала на българското игрално кино "Златна роза" за последните си четири филма. Това са - в хронологичен ред - "Летовници", "Като за последно", "Чичо Коледа" и, този септември, "Рожден ден".
Филмът се явява прощален за актьора Васил Банов: той почина през пролетта на 2025 г., месеци преди премиерата. И други се рекламираха с "последната роля на Васил Банов", тъй като ветеранът остана активен на снимачната площадка до последния си дъх, но в действителност тя е в "Рожден ден" и е писана лично за него. С Пенчев го свързва дългогодишно сътрудничество, а героят дори носи неговото име - Васко. "Актьорите, с които работя, са изключително талантливи, защо трябва да ги сменям", казва режисьорът по повод навика да се обгражда с едни и същи лица. (И това не е съвсем така: в "Като за последно" например главна роля имаше холивудската ни звездичка Мария Бакалова, току преди да обиколи света с "Борат 2".)
Мекото, но иронично екранно присъствие на Банов е сред главните козове на "Рожден ден", който не се отличава радикално от другите филми на Ивайло Пенчев: колажен формат от смях и тук-таме сълза, бъбрив и претрупан с персонажи и сюжетни линии, със скечови епизоди и телевизионна естетика. Все пак трябва да се признае, че това е най-сполучливият му филм дотук, макар очевидно формулата да печели доверието на публиката и първите три пъти. Количествените натрупвания водят до качествени изменения?
Достоен спаринг на Банов е Меглена Караламбова в ролята на "умиращия лебед" (героинята е бивша балерина) баба Геновева. Тя пъшка парализирана на легло, изоставена от всички освен от социалния патронаж, когато крадец нахлува в жълтопаветния й дом. Опитът за обир се превръща в нещо друго: Геновева моли крадеца Васко да я отърве от мъките, като я убие, а в замяна ще му припише апартамента си. Предложението е неустоимо, но едно е да си крадец, а друго - хладнокръвен убиец: договорът е подписан в присъствието на нотариус, но изпълнението се проточва.
Намесват се и други познати с комичния си натюрел актьори: Стефан Денолюбов, Свежен Младенов, Станимир Гъмов, Китодар Тодоров. Крадците се оказват джентълмени; свири се и на сантименталната струна в лицето на момиченце с увреждане и неговата самотна майка. Опитът за повдигане на по-сериозни теми като евтаназията, финансирането за лечение на деца, опазването на историческото наследство остава периферен и повърхностен. Цялостно намерението и постигнатият резултат са за "фийлгууд" филм с положително послание и настроение: единствената роля на що-годе злодей е поверена на (по-познатия като режисьор) Николай Гундеров, който играе професор в Художествената академия и нескопосан любовник.
Сценарият, дело на Ивайло Пенчев и - също вече покойния - радиожурналист Божан Петров, смесва смело абсурдни ситуации с паднали от небето прояви на благородство; фарс със сантимент. Има и лафчета в духа на старите български кинокомедии: "Чичо Васко е най-добрият, оня ден излезе от затвора" или "Извикайте президента, не ми се живее повече!".
В крайна сметка се е получил пъстър и развлекателен филм без претенции за високо изкуство, който журитата и критиците на "Златна роза" демонстративно игнорираха, но за сметка на това получи единодушното признание на зрителите. На фона на далеч по-пошли зрелища, които привличат внимание в кината (не дай боже на малкия екран, където шества пълната безскрупулност на риалити простащината), "Рожден ден" е разумен масов избор: лека комедия с неочакван край, жизнерадостен епитаф на обичан актьор.
YouTube
