Втора, по-висшестояща, прокуратура оневини културния министър по скандала "Ало, Банов съм". Прокурорът Б. Дукова от Апелативната специализирана прокуратура е отказала да образува досъдебно производство, в което да се изясни има ли престъпление и кой е виновен. “Сега” разполага с постановлението от 19 декември т.г.

Сигналът срещу Боил Банов  бе подаден в края на януари от депутата от БСП Елена Йончева. Тя пусна три записа на телефонни разговори, в които се чува как Банов дава инструкции по какъв начин да се оформят документи за ремонта на столичното Ларго, така че изпълнителят да не плаща неустойки от поне 700 000 лв. за забавяне на строителните и довършителните дейности. Тогава Банов отрече обвиненията и се обяви за жертва на рекет от страна на служител на министерството.

В прокурорското постановление от 11 април пише, че проверката се прекратява, тъй като "липсват данни за извършено престъпление". След два месеца и половина работа прокурорът не намира нарушения нито от страна на Банов, нито от страна на неговия заместник. Не е установено и "набавяне на имотна облага".  "Категорично не се установи каквото и да е нарушение на служебни задължения от длъжностни лица - министър, зам.министър, които са изпълнявали функциите на възложител, по смисъла на Закона за обществените поръчки в инкриминирания период на изпълнение на проекта", се казва още в документа.

Решението е обжалвано от Григор Здравков от "Антимафия" и лидера на БСП Корнелия Нинова. Двамата искат да се отмени постановлението на Специализираната прокуратура и да се образува досъдебно производство. Прокурор Дукова обаче е потвърдила отказа на по-долната инстанция като обоснован, законосъобразен и правилен. Прави впечатление, че прокурорското постановление е издадено само ден след клетвата на настоящия главен прокурор Иван Гешев.

Постановлението на апелативната прокуратура може да се обжалва пред Върховна касационна прокуратура.

ЖАЛБИ И ПРОКУРОРСКИ АРГУМЕНТИ

До въпросното постановление на Апелативна специализирана прокуратура се стига след две жалби. Първата е на Григор Здравков от Българска легия "Антимафия". В нея той не само иска отмяна на постановлението на по-долустоящата прокуратура, но и твърди, че трябва да има проверка. Според него са налице "основателни съмнения за конфликт на интереси на висшестоящи политически лица за дълъг период от време" и може да става дума за организирана престъпна група, създадена с цел облагодетелстване от служебно положение, за търговия с влияние, както и че има съмнения за подготвящи се злоупотреби с финансови средства от европейски фондове.

Във втората жалба, подписана от БСП-лидерката Корнелия Нинова, пък се твърди, че прокурорът от специализираната прокуратура не е извършил пълна, всеобхватна и обективна проверка, за да направи извод, че няма престъпление и че не трябва да има досъдебно производство. Според нея не са изследвани множество систематично свързани документи и те са посочени конкретно. Прокурорът изобщо не се е мотивирал относно реалната забава на строителните работи и това е довело до погрешно изчисляване на неустойката за забава.

И в тази жалба се иска да се установи дали във връзка с този проект е възникнала организирана престъпна група, която е извършила действия против финансовата система за ползване на средства на Европейския съюз. Поставени са въпроси за реалните причини и действително основание за спиране на строителството, за авторския надзор, за всички спирания на ремонта, за това дали строежът е законосъобразен. Даден е и оригиналният телефон, на който е направен записа, представен от Елена Йончева на специална пресконференция в началото на годината.

Прокуратурата обаче не се съгласява с жалбите. Основният аргумент е, че жалбата на БСП повтаря почти изцяло аргументите от първоначално подадения сигнал. Следват страници хвалби за първия прокурор, който според втория прокурор много добре си е изследвал документите и много добре си е свършил работата като е заключил, че не можело да има досъдебно производство, защото нямало данни за престъпление. 

Прокуратурата твърди, че всички четири спирания по време на втория етап на строежа са законосъобразни, както и че всички документи са подписани от посочените в тях лица. Изредени са имената на хората от дружеството "Антична Сердика", от строителния надзор, от представителите на проектанта, от техническия контрол. Всички те били потвърдили, че са се подписали, твърди прокуратурата. 

Определено забавна е частта с изследването на аудиозаписа и телефона, с който е направен, както и на флаш паметта. Особено внимание е обърнато на файла "Ларгото Банов.m4a". Било установено, че той е копие от оригиналния запис, но липсвали данни с какъв софтуер бил създаден и кое поред е то. Било ясно, че няма изменения, предизвикани от манипулация и монтаж. Но въпреки това според прокуратурата не е доказано, че записа е автентичен. Затова и тя приема за верни твърденията на записани лица, че те не са били изобщо на срещи, на които е говорено за спиране на строежа. И това било правилен и обоснован извод. 

По отношение на жалбата на Григор Здравков пък прокуратурата приема, че няма доказателства за организирана престъпна група, както и че сигналите му до Софийска градска прокуратура и до Специализираната прокуратура са идентични. Не е ясно какво значение за проверката има дали едни сигнали до две различни прокуратури са едни и същи и доколко от значение за държавното обвинение има съдържанието им всъщност. 

Накрая прокурор Б.Дукова обявява, че оставя и двете жалби без уважение, потвърждава отказа на първата прокуратура и връща експертизите, телефона, нотариално заверен и запечатан плик и констативен протокол на Специализираната прокуратура.

МИЛИОНИТЕ ЗА ЛАРГОТО

Ремонтът на Ларгото продължи 7 години и струваше над 15 млн. лв. Средствата бяха отпуснати по Оперативна програма "Регионално развитие 2007-2013 г.", управлявана от регионалното министерство. Вторият и третият етап от реконструкцията приключиха през пролетта на 2016 г. и включваха консервация на разкопките на открито на главната улица на “Антична Сердика”, както и покриването на старините на площад "Независимост" със стъклени куполи. Тяхната цена надхвърляше 12,5 млн. лв. За да не се връщат пари на ЕК, министерството е платило предварително цялата цена на изпълнителя и е сключило още един договор с него - за приключването на обекта. Той е покрит със средства от бюджета на регионалното министерство - близо 2 млн. лв. без ДДС. 
Обществената поръчка за Ларгото е обявена през юни 2014 г. Изпълнител на проекта е консорциумът "Антична Сердика", в който влизат "Пътища и мостове", "Финанс груп 2013", "Пътстрой-Варна" и "Реставрация" ЕАД - фирма на Министерството на културата. Обектът е трябвало да бъде приключен за 7 месеца, но се стига до забавяне, защото министерството пет пъти е спирало строителните работи. Затова е подписан анекс, с който срокът е удължен до 20 януари 2016 г. На 25 януари 2016 г. комисия на Министерството на културата е приела обектаq без да констатира пропуски. Държавната приемателна комисия на МРРБ обаче установява, че куп предвидени в договора дейности не са извършени - около 50% от куполното покритие не е със стъкла, а с плексигласови плоскости; няма шпакловка и боядисване на аквапанелите, не са довършени окачените тавани, остъкляването, хидроизолациите, електрическите инсталации,  включително осветлението, пожароизвестяването и видеонаблюдението, не е монтирана евакуационната врата и др. Фирмата отстранява нередностите и регионалното министерство подписва протокол за приемане на обекта на 26 февруари 2016 г. Именно за този над месец забавяне Министерството на културата се опитва да получи неустойка.

Искът срещу консорциума "Антична Сердика" обаче е внесен в съда чак в средата на януари 2017 г. Претендира се за 753 796.08 лв. неустойка - по договор при забавяне на целия проект министерството да може да претендира за неустойка от 0.2% на ден върху цялата цена, но не повече от 20% от цената на целия проект - 12.5 млн. лв. 

На 28.12.2017 г. СГС решава, че Министерството на културата няма основания да иска неустойка от дружеството, защото забавянията на строителството са по "обективни причини, които не са свързани с изпълнителите", а освен това е приело работата по двата етапа за приключена по различно време, по договор изпълнителят дължи неустойка само ако забави проекта в цялост. В решението е записано още, че министерството не може да претендира за обезщетение, защото дори да има забавяне на изпълнението, то е само частично - в единия етап. Според съда министерството не е изпълнило указанието и да представи колко струват незавършените работи според комисията на МРРБ.  

КАК СЕ ПРОПУСКА ШАНС ЗА НЕУСТОЙКА

Само преди няколко седмици гръмна нов скандал, свързан с този случай. Оказа се, че е пропилян шансът да се поиска от изпълнителя неустойка от 754 хил. лв. заради забавения ремонт на столичното Ларго. Оказа се, че министерството на културата е пропуснало срока за обжалване на съдебното решение за отхвърлената му претенция за неустойката от над 700 000 лв. На всичкото отгоре ведомството трябва и да заплати 73 хил. лв. съдебни разноски, става ясно от определението на касационния съд (ВКС), за което "Сега" писа. Така за пореден път ведомството помогна на фирмите изпълнители, вместо да защити обществения интерес. Самото дело бе загубено, защото първоначално МК бе приело без забележки работата на изпълнителя, а година по-късно и то по настояване на Държавния финансов контрол тръгна да го съди за забавянето.
Веднага след като избухна скандалът с пропуснатия срок, министърът на културата Боил Банов заяви, че е стресиран, и мина в кръгова отбрана. Той прехвърли изцяло отговорността на шефа на юридическата дирекция в МК и на още един човек от екипа й. Банов се изкара жертва на вътрешен саботаж и няколко пъти се оправда, че действията на служителите не се съгласували с него и че "не минават" през него. В отговор на искането на БСП да подаде оставка министърът заяви, че не вижда причини да го прави.

"Нося отговорност, доколкото са правомощията ми", заяви Банов на извънреден брифинг.

Банов обясни, че информацията, с която е разполагал, е, че се чака насрочване на делото на трета инстанция, а не че е изпуснат срокът за обжалване на решението пред ВКС. "На 12 февруари в Министерството на културата постъпи определение от съда, че губим делото на втора инстанция. Срокът за обжалване на решението е 12 март. Служителят, който е отговорен да води процесуалните действия от наша страна пред съда, внася жалбата на 13 март. След това се опитва да убеди съда, че е пуснал жалбата на 12-и по пощата, при условие че я е внесъл на следващия ден в съда. Лесно е да се сетим, че това твърдение не е вярно", обясни Банов. После допълни, че служителите му го "лъжат грубо" и че само "болен мозък" може да го заподозре, че нарочно ще изпусне времето за обжалване.

Банов съобщи и че е назначил дисциплинарен съвет към МК, който да разгледа работата на двамата служители и те ще понесат отговорността си. Шефката на юридическата дирекция бе освободена след подадена молба. След вътрешната проверка всички замесени в случая ще бъдат предадени на прокуратурата, за да се "разнищят нещата докрай". 

Според Банов настоящият развой на ситуацията е продължение на "вероломната атака" на БСП от февруари, когато депутатът Елена Йончева пусна записите.

"Колко трябва да ми е акълът, че към този момент, в който ме разследва прокуратурата, аз да правя каквото и да е, за да спирам или възпрепятствам делото?!", попита риторично министърът.

"Министерството на културата е изтървало сроковете за обжалване, заради което българският данъкоплатец безвъзвратно губи над 700 хил. лв. Според мен това доказва, че всичко, което извадихме като информация тогава, е абсолютно вярно. Отговорността за това скандално бездействие ще понесе някаква юристка на незначителен пост - това е замазване на следите", коментира по-рано в НС Александър Симов, говорител на червената група. "Случаят "Ало, Банов съм" е пример как се бори корупцията в България", коментира тогава Елена Йончева, която вече е евродепутат.

Симов призова прокуратурата отново да се заеме със случая. Спецпрокуратурата първоначално отказа да образува досъдебно производство срещу Банов с основния мотив, че липсват данни за извършено престъпление, но по-късно проверката бе възобновена, след като Йончева предаде на обвинението мобилния телефон с оригиналния запис. Сега и въпреки новите данни обаче и втора прокуратура отказва да образува досъдебно производство.