72-годишният Джим Джармуш е една от иконите на американското независимо кино заради своите тихи, незрелищни медитации върху поезията на ежедневието. Тази година той получи първата си награда от фестивала във Венеция - "Златен лъв" за "Баща майка сестра брат" (самият режисьор и сценарист държи заглавието да бъде изписвано без съблюдаване на пунктуацията). С което затвърди усещането, че най-старият филмов форум напоследък раздава отличията си по-скоро "за цялостно творчество", отколкото за конкретно кинопостижение. Миналата година Венецианската мостра отличи на принципа "по-добре късно, отколкото никога" друг от великите - Алмодовар, за един от по-слабите му филми "Съседната стая". (В англоезичния дебют на дон Педро играеше една от фаворитките на Джармуш, Тилда Суинтън.)
Сходно е положението с "Баща майка сестра брат", отхвърлен от селекционерите в Кан, където Джармуш е бил в състезанието за "Златна палма" десетина пъти - и е печелил Гран При с "Прекършени цветя" и късометражната "палма" с "Кафе и цигари III". Режисьорът от Ейкрън, щата Охайо, който на 17 заминава за Ню Йорк, за да стажува при Вим Вендерс и Никълъс Рей, е познат на ценителите на арт киното с далеч по-забележителните "Нощ над земята", "Мъртвец", "Извън закона", "Дух куче", "Патерсън"... Все пак новият му филм може да се отчете като завръщане към форма след катастрофалния зомби експеримент "Мъртвите не умират".
Изграден антологично подобно по-ранни негови творби - "Мистериозният влак", "Нощ над земята" и "Кафе и цигари", "Баща майка сестра брат" се състои от три новели. Всяка поотделно изследва отношенията между пораснали деца и техните отчуждени родители. Симетрични образи на цвят, дреха, интериорен детайл, преминаващ в каданс скейтър, британският фразеологизъм "Bob's your uncle" проблясват като мимолетна "свръзка" между трите истории, развиващи се по различно време в различни държави. Но Джармуш така и до края отказва да ги свърже в един общ разказ (и въобще в разказ).
Почитателите му отколе се отнасят презрително към наративното кино и само те ще останат доволни от този съзерцателен триптих, в който всяко семейство е дисфункционално по своему. При Джармуш времето тече различно от обичайното филмово време, а конфликтите са само загатнати, нежели драматургично развити. Непрестанно имаме усещането, че нищо не се случва, но не се случва по удивително красив начин.
Особено видимо е това във втората и най-театрално изградена новела "Майка", където под безупречната сценография на следобедния чай бълбукат дистанция, недоизказаност и неудовлетворение. Шарлот Рамплинг е безчувствена майка на две дъщери, изиграни в различен ключ от Кейт Бланшет и Вики Крипс. Обикновено бравурната Бланшет е обрана и потисната в ролята на Тимотеа, голямата сестра. Розовокосата Крипс е бунтарката Лилит, опитваща се да бяга от сянката на семейните очаквания. Чаят - веднъж годишно - е в елегантния и подреден дом на майката в Дъблин. Пронизващото тук са не реплики или действия, а паузите между тях, ко́сите погледи и неизречени думи.
В типичен джармушов стил, някои от тези паузи имат тежестта на комедийни гегове. Най-очевидно това е в първата новела, "Баща", където главната роля - на бащата - играе неговият духовен талисман Том Уейтс. Блус легендата посреща в отдалечения си провинциален дом сина и дъщеря си (Адам Драйвър и Маим Бялик). Отново неловко мълчание, вдигат наздравица с чаша вода от чешмата. Родителят изглежда особняк, беден и изпаднал - живее в изолация, синът му носи кашон с провизии. Финалният кадър се заиграва с друг негов възможен живот.
И ако тези две истории все пак можем да си представим като стъпки към кулминация и развръзка, то с третата Джармуш отчайва напълно неподготвения зрител. Тъмнокожи близнаци си спомнят с меланхолия починалите си родители, за които са знаели малко, почти нищо. Липсва катарзис или откровение, "Сестра брат" свършва насред нищото в някакъв склад в Париж. Режисьорът повдига валидни за всички ни въпроси: остаряването, смъртта, приемствеността, прокъсаните връзки между родители и деца. Но го прави по начин, който ще остави повечето зрители безразлични, а някои направо раздразнени.
YouTube
