Екранните адаптации - къде по-добри, къде по-лоши - по Стивън Кинг наброяват вече над 50, но тази година урожаят е особено щедър. През нея излязоха цели три пълнометражни филма - "Животът на Чък", "Дългата разходка" и "Бягащият човек", както и сериалът по мотиви от "То" - "То: Добре дошли в Дери". Част от тези предизвикват особено любопитство, защото "Дългата разходка" например стъпи на кино за пръв път близо 50 години след издаването и почти 60 след написването си; "Бягащият човек" е от същото тесте ранни творби на Краля, подписвани с псевдонима Ричард Бакман. Направо е удивително колко прозорливо Кинг е уловил духа на риалити шоуто десетилетия преди "Игрите на глада", "Игра на калмари" и дори японския Battle Royale. Тази новела (защото са твърде тънки да ги наричаме романи) е вече пресъздавана на голям екран: през 1987 г., а в главната роля бяга Арнолд Шварценегер. По онова време филмът се влива в общата мощна вълна на фантастичните филми, представящи бъдещето като мащабен лош сън - "Блейд Рънър", "Терминатор", "Бягство от Ню Йорк"...
Само паметливите читатели ще си спомнят, че действието в антиутопията "Бягащият човек" се развива всъщност през 2025 г. Ето повод точно днес да си спомним за книжлето на Кинг, макар че в Тръмпова Америка навярно ще намерят и други причини: не един и два от елементите на тези антиутопии от близкото минало звучат като съвременно реалност.
С новия прочит се заема Едгар Райт, режисьор с неподражаем ритъм - "Горещи палки", "Зад волана", "Последна нощ в Сохо". Това е неговият най-високобюджетен ($ 100 млн.) и най-холивудски филм досега. А също и най-"българският": част от сцените в "Бягащият човек" са заснети в София, което по-наблюдателният зрител ще забележи в дълбочината на кадъра. Когато Глен Пауъл, препасал мускули само с хавлиена кърпа, се спуска по въже от шестия етаж - това също е заснето тук. За актьора впрочем е втори гастрол на наша почва, след като се снима в малка роля в "Непобедимите 3" преди повече от десет години.
Но да оставим местния патриотизъм и да се върнем на филма. Колкото "Дългата разходка" изглеждаше мрачно и сдържано минималистичен на големия екран, толкова "Бягащият човек" е зрелищен и старателен да изгради един дистопичен свят, който е едновременно архаичен и футуристичен. Особено в първата половина на повествованието сценарият се придържа строго към литературния текст (за разлика от филма с Шварценегер). Здравенякът Глен Пауъл, вече пълноразрядна екшънзвезда след участието си в "Топ Гън: Маверик", е момче от социалните низини в класово поляризиран свят. Той търси всячески начин да измъкне семейството си от калта, но не може дори да купи лекарства на болната си дъщеричка. Оттам нататък пътят до смъртоносното, но доходосно шоу е кратък.
Партнират му Джон Бролин като злодея продуцент, Майкъл Сера, Уилям Мейси, Лий Пейс и разкошния Колман Доминго. Филмът демонстрира отчетлив левичарски апломб, макар да не се задълбочава прекомерно върху идеологическите послания - акцентът все пак е върху развлечението и зрелището (че Щатите са, кажи-речи, в революционна ситуацията, нямаме нужда Холивуд да ни го афишира). Естествено, "Бягащият човек" в наши дни не може да завърши, както го е замислил някога Стивън Кинг (самолет се забива в офис небостъргач), затова финалът е адаптиран към света след 9/11 и, по моему, излишно подсладен. Но промяна бе направена и в заключителните сцени на "Дългата разходка", и в двата случая това става с благословията на автора, по съвместителство изпълнителен продуцент. Явно Кинг може да стряска и отчайва читателите, но към зрителите е по-милостив.
Безмилостно изтичащото време води и до някои други анахронизми на екрана: продуцентът може да използва ИИ от 2025-а, за да преправи с дийп фейк документалните записи на своя играч; но в същото време хората гледат линейна телевизия в точно фиксирани часове и използват физически пощенски кутии. Създателите на "Бягащият човек" изпускат златния шанс да използват урока на социалните мрежи и масовото ожесточение на потребителите в тях за нуждите на историята си, в която гражданите трябва да докладват беглеца на вездесъщата Мрежа. Въпреки това филмът поддържа юнашко темпо и не доскучава нито за миг, а Глен Пауъл го очаква светло бъдеще. Самият актьор, родом от Тексас, успява да докара ретро излъчването на екшънгерой от 80-те и това също е един от симпатичните времеви парадокси на филма.
Всичко това прави "Бягащият човек" (2025) по-успешен от неговия предшественик и от редица други екранизации по Стивън Кинг; но качеството му го нарежда някъде в средния ешелон, далеч от жалони като "Изкуплението Шоушенк", "Сиянието" и "Бъди до мен".
YouTube
