Киното обича Стивън Кинг, макар невинаги да е на висота в изразяването на чувствата си. Адаптациите по негови творби обикновено посрещаме със смесица от любопитство и силно притеснение, защото слабите преобладават в съотношение 3-4 към 1. За по-малко от 50 години над 50 са само широкоекранните версии, без да броим тези за телевизията и стрийминг платформите. От "Кери" и "Сиянието" до "Изкуплението Шоушенк" и касовия хит "То", почти всички произведения на продуктивния Крал на ужаса рано или късно са се превърнали във филми - по-добри, по-лоши и такива, които бихме искали да забравим. (Като скорошните екранизации на "Тъмната кула" или "Подпалвачката").
Толкова по-странен е дългият път към екрана на "Дългата разходка" - първата написана от Стивън Кинг книга, която е била публикувана. Бъдещият автор на бестселъри създава тази прозрачна, но мрачна алегория на Виетнамската война още през 1967 г. Отпечатана е чак 12 години по-късно, когато той вече е звезда със свръхестествените си истории, и то под псевдонима Ричард Бакман. През годините мнозина се опитват да пренесат антиутопичната история за младежи, които вървят към смъртта си през американските простори, но проектът така и не се сбъдва - нито за Джордж Ромеро, нито за Франк Дарабонт ("Изкуплението Шоушенк", "Зеления път").
И ето че днес, когато облаците на тоталитаризма и омразата отново се сгъстяват над Америка и над света, "Дългата разходка" завършва своето пътуване и влиза в кината като един от достойните прочити на Краля. Режисира Франсис Лорънс (всички пет серии на "Игрите на глада", включително предстоящата), а сценарист е Джей Ти Молнър (нашумял неотдавна с хоръра Strange Darling). Двамата са се справили отлично с въздействащия, но сравнително постен повествователно и визуално материал, нахвърлян от младия Кинг. Наглед в тънката новела няма нeщо, което да поддържа драматургично двучасов филм, но те успяват - бруталното антиутопично общество, което седи зад пасторалните пейзажи на провинциална Америка; лаещите команди на Майора (Марк Хамил във възможно най-отдалечената от Люк Скайуокър роля), завършващи неизменно със смърт; дружбата между момчетата, тръгнали на последната разходка в живота си.
Отношенията на групата са малко като в "Бъди до мен" (друга от добрите екранизации по Кинг, на Роб Райнър от края на 80-те), но условията са значително по-тежки. "Дългата разходка" е извратено риалити шоу, в което жителите на САЩ наблюдават в телевизорите си - или даже на живо, ако колоната мине през техния град - как 50 подрастващи отиват на смърт. Условието е да вървят, вървят и вървят, като не падат под скорост от 5 км в час. При забавяне, нарушение, травма, преумора, момчетата получават първо предупреждения, а после и куршум в главата.
От 50-те ще оцелее само един. И неговата награда може да е всичко, каквото си поиска.
Когато четох книгата, не запомних нито един герой освен протагониста Рей Гарати, макар мъчителната й атмосфера да ме преследва дълго. Той е в центъра на разказа и тук, в лицето на сина на Филип Сиймор Хофман - Купър Хофман. "Баща ми е моят герой", казва персонажът, или може би актьорът. Но отлични изпълнения предоставят и другите млади дарования в актьорския състав - Дейвид Джонсън като МакВрийс, Бен Уонг като Олсън, Чарли Плъмър като Гари Баркович...
Стивън Кинг е известен със създаването на сложни, морално противоречиви образи, към които въпреки всичко се привързваш. Но в ранна творба като "Дългата разходка" той още не е усъвършенствал напълно този подход. Филмът отива по-далеч от текста, копнеем всяко едно момче да живее - дори най-неподходящите или социопатичните.
Сред малкото недостатъци на този убедителен, негримиран и суров филмов разказ бих посочила финала, в който Ти Джей Молнър си позволява волност - макар промяната да е съгласувана с Краля. "Дългата разходка" не захаросва и не спестява насилието, страданието, болката. Някои паралели със съвремието са изведени твърде буквално, но в цялост филмът разтърсва и намира мястото си сред най-успешните филмови прочити на Стивън Кинг. Летвата е вдигната високо пред "Бягащият човек" - другата пророческа антиутопия на автора от периода "Ричард Бакман", чиято премиера на голям екран предстои преди края на годината. За разлика от "Дългата разходка", тя вече е пресъздавана в киното - с Арнолд Шварценегер в главната роля, но и със средняшко качество. Сега образът е поверен на хубавеца Глен Пауъл, а режисьор е британецът Едгар Райт, подписал своеобразните "Шон от мъртвите", "Горещи палки" и "Зад волана". Да видим.
YouTube
