Новият закон за читалищата се оказа вече стар. Последният му вариант бе приет в края на 2017 г., а през миналата седмица министърът на културата Боил Банов съобщи, че пак се готвят промени. Целта им била да регламентират финансирането – да се отпуска за реални, а не фиктивни читалища. Депутатите щели да се занимаят със закона веднага след местните избори.  

“През цялата 2018 г. разучавахме новите постановки. През 2020 г. очевидно пак ще разучаваме”, коментира с горчива ирония шеф на читалище от Варненска област, пожелал анонимност.

Министърът не влезе в конкретика, но читалищни дейци предполагат, че ще се искат повече отчети и заверки от различни институции. Възможно е да се регулират някои разходни норми, а също така да се въведе "уседналост" - мнозинството учредители на едно читалище задължително да бъдат жители на селището, където то е регистрирано. 

Законопроект за читалищата вече е внесен в деловодството на парламента от БСП. В него се съдържат подобни предложения. 

НАПРЕЖЕНИЯ

По данни на НСИ читалищата у нас са над 3000. В средата на 2017 г. Банов отчете, че около една трета от тях са фантоми. Приетият малко по-късно закон обаче не се занимава с прецизиране на финансирането, а основно с процедури по вписванията на читалищата. Много от дейците в тази сфера посочват противоречие - от една страна, правителството смята да затяга контрола, а от друга, в 10-годишната стратегия за културата е записало, че читалищата и административният им капацитет трябва да се насърчават, вкл. и финансово. Отделно през пролетта се надигна ропот против мерките срещу прането на пари, които създадоха редица трудности на читалищните отговорници.