Действащите читалища в България са 3597. И те вече са значително по-видими за хората в цялата страна благодарение на първата си дигитална карта и интегрирана база данни. Тя е създадена от Фондация "Народни читалища", в партньорство с Института за пазарна икономика и с подкрепата на Фондация "Лъчезар Цоцорков", представи днес първата по рода си интерактивна онлайн карта и цялостен икономически анализ на читалищната мрежа в България.
Конкретният повод за представянето на интерактивната карта на читалищата сега е 170-годишнината от създаването на първото българско читалище. На 30 януари 1856 г. по инициатива на Димитър Начович, Емануил Васкидович, Георги Владикин и Христаки Филчов в град Свищов е открито Първото българско народно читалище "Еленка и Кирил Д. Аврамови". С това родолюбиво дело те поставят началото на читалищното дело в България. От 2017 г. българските читалища са и в регистъра на добрите практики за опазването на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.
Инициативата зад интерактивната карта е изцяло частна. Нейни създатели са Юрий Вълковски - изпълнителен директор на Фондация "Народни читалища" и бивш зам.- министър на културата в правителството на ПП, и неговите съмишленици доц. Евгения Сарафова от Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", Адриан Николов и Петя Георгиева - старши икономисти в Института за пазарна икономика. Проектът е реализиран чрез обединяване на публична информация от масивите на НСИ, НАП, Министерство на финансите и Министерство на културата, като базата данни остава със свободен достъп за всички заинтересовани страни.
Интерактивната карта, представена днес на пресконференция в БТА, включва географска визуализация на всички читалища с информация за местоположението и конкретните дейности, развивани във всяко от тях, и общински барометър, предоставящ сравнителни данни за финансирането, персонала и капацитета на читалищата във всяка от 265-те общини. Тези продукти са създадени с три основни цели: достъп (засилване ролята на читалищата за достъп до култура, информация и услуги), партньорства (използване на картата като инструмент за нови съвместни проекти) и прозрачност (видимост за гражданите какво правят читалищата в техния район).
Представено бе и национално представително изследване на "Кантар България" от декември м.г., което разкрива, че 79% от българските граждани имат положително отношение към читалищата. Това ги прави една от институциите с най-висок кредит на доверие в страната. "В тези трудни времена читалищата остават единствената истински обединяваща институция в България. Те притежават огромен потенциал за развитие, а данните, които представяме днес, са основата, върху която можем да градим модерни и ефективни инструменти за тяхната подкрепа", заяви още Юрий Вълковски.
"Дадох си сметка, че има места, където няма нищо друго, освен читалището", казва Вълковски пред "Свободна Европа". Отново по неговите дума те са "най-широката публично финансирана мрежа в страната". Читалища днес съществуват във всички 265 общини на България, като близо 80% от тях са в селата. Средно за страната на всеки 10 000 жители се падат по 5.5 читалища. В сектора работят 12 008 души, наблюдава се обаче сериозен дефицит в обученията – над 70% от читалищата декларират, че не са участвали в никакви програми за повишаване на капацитета през последните три години.
Общият размер на държавната субсидия за 2025 г. е близо 152.4 милиона лева. Анализът на Фондация "Народни читалища" установява парадокс – размерът на субсидията не е обвързан с демографската ситуация или реалния обхват на дейността, което води до диспропорции в разпределението на ресурса. "Докато в някои общини субсидията е около 5000 лв. на година, в други тя е 1 млн. лв.", казва още Вълковски.
Изследването идентифицира и "парадокс на претоварената отчетност" – читалищата подават информация на поне 6 места, но държавните институции не съгласуват данните помежду си, което води до сериозни разминавания в официалните регистри.
