Италианецът Паоло Дженовезе доби култов статут със своя филм "Перфектни непознати" (2016): историята за телефони, тайни и лъжи стана нещо като рекордьор, с двуцифрено число екранни и сценични римейкове по целия свят - испански, френски, турски, гръцки, руски, китайски, мексикански... (и у нас на сцената на театър "София"). Изглежда, че динамиката на отношенията в двойка, техният разпад и малките камъчета, които могат да обърнат колата, са теми, еднакво разбираеми и достъпни във всяка култура.
На българската публика са добре познати и следващите филми на писателя, сценарист и режисьор: "Мястото", "Супергерои", "Първият ден от моя живот", повечето започнали екранния си път от "Синелибри". Фестивалните прожекции на "Любовта е лудост" също бяха до една разпродадени: името Дженовезе вече само по себе си е реклама за определен тип публика. Филмът му всъщност се казва Follemente, "Лудо", но с българското си заглавие той се сдоби благодарение на възможността да открие... фестивала със същото име във Варна. Форумът "Любовта е лудост", основан в началото на 90-те години от Александър Грозев, е кръстен на късометражен филм на Васил Гендов - пионера на българското кино, от 1917 г. Паоло Дженовезе надали подозира за съвпадението на имена, а очевидно симпатичната игра на думи е хрумване на българския разпространител "Бета филм".
Няма кой знае каква лудост зад заглавието, но Дженовезе е известен със способността си да съчетава комедия и драма, изправяйки героите си пред морални и психологически дилеми. Тук акцентът е върху комедията, докато Пиеро (Едоардо Лео, от "Перфектни непознати") и Лара (Пилар Фолиати) излизат на първа среща. Историята, която захваща този път сценаристът и режисьор, е и романтична, и забавна. Проблемът е, че не е особено оригинална. Не са изненадващи приликите с предишни творби на Дженовезе, а че бъбривият сценарий опитва да имитира нюйоркските диалози на Уди Алън, а основната концепция на филма, копродуциран от "Дисни", е взета от... анимационния шедьовър "Отвътре навън".
Точно така: докато Пиеро и Лара вечерят, пият вино, разговарят, справят се с призраците на бившите си, целуват се, правят секс, на заден план техните "емоции" спорят, бунтуват се, вземат решения. Душата на всеки от двамата герои е разчетворена, като не анимирани абстракции, а по четирима живи актьори персонифицират страните от характера им: романтичната, интелектуалната, скептичната... Едва ли е съвпадение, че Пилар Фолиати неотдавна е участвала в озвучаването на "Отвътре навън 2", давайки своя глас на новата героиня Тревожност. Разбира се, надали общото кратно на публиките на холивудска анимация за деца и на италианска романтична говорилня е толкова голямо. "Любовта е лудост" е приятно лекомислен и палав, но му липсва искрящата оригиналност на рисувания филм; няма я и невротичната отсянка в репликите на Уди Алън; героите са бели, добри и плоски. Имат по четири лица, а нямат особени демони или дълбочини.
Заснет изцяло в интериор, с минимална постановъчна сложност (спокойно можеше да е на театралната сцена), "Любовта е лудост" разчита изцяло на диалога: многословен, смешен, понякога афористичен, друг път досаден. Заради тази драматургична статичност, към края на първия час говорилнята буксува: Дженовезе е предвидил аматьорски изпълнения на вечни класики като Somebody to Love на "Куин" и Ain't No Sunshine на Бил Уидърс, които да поддържат огъня. Актьорите, без да имат особена химия помежду си, все пак печелят доверието на зрителя. В Италия филмът се превърна в боксофис любимец, което едва ли е възможно в друга страна. Но макар повърхностен, навсякъде "Любовта е лудост" се гледа леко и печели симпатии. "Плачеш и се смееш в една вечер, какво повече?", обобщава сам сценарият силните си страни. В класика като "Перфектни непознати" той гарантирано няма да се превърне.
YouTube
