"Изчезването" (The Disappearance of Josef Mengele) спечели голямата награда в конкурса за пълнометражен игрален филм на "Синелибри". Филм на режисьора Кирил Серебренников за втора поредна година е фаворит на кино-литературния фестивал, след като миналата година жури в друг състав отличи биографичната му драма "Лимонов".
135-минутната копродукция на Франция, Германия, Мексико, САЩ и Великобритания е адаптация по едноименния роман на Оливие Гез и проследява живота на нацисткия лекар палач от Аушвиц, който намира убежище в Южна Америка след края на Втората световна война. През годините на бягството му от Парагвай до бразилската джунгла той никога не е заловен. Умира в Бразилия през 1979 г., без да бъде съден за престъпленията си.
YouTube"Смразяващата черно-бяла стилистика, дълбокият психологизъм и забележителното постижение на Аугуст Дил в ролята на неумолимия нацистки лекар-палач Йозеф Менгеле, допринасят за драматичния заряд и за цялото внушение на филма за неистребимото зло, което е най-опасно тогава, когато остава ненаказано. Резонансът на това проникновено кинопреживяване се усилва заради зловещите паралели със съвременната действителност“, се казва в мотивите на журито с председател Клаес Бенг и членове Сергей Лозница, Атон Сумаш, Тоня Сотиропулу и Катя Тричкова.
След началото на войната в Украйна Серебренников напусна Русия, където бе санкциониран като дисидент още преди това. Живее и работи основно в Германия, като "Изчезването" е първият му филм, заснет изцяло извън родината. Приза от негово име прие председателят на Европейската филмова академия – Майк Дауни. "Ще се погрижа тази награда да стигне до нейния собственик, който абсолютно съм сигурен, е изключително щастлив да я приеме", каза той.
За пръв път журито на "Синелибри" присъди и награда за изключителен женски кинематографичен глас – на филма "Обичай ме нежно" на режисьорката Анна Казнав Камбе. "Режисиран от жена, базиран на роман, написан от жена, и оживен чрез изключителното изпълнение на Вики Крипс, филмът въплъщава женското авторство на всички нива", пояснява избора си журито. Наградата за най-добър документален филм изненадващо отиде при един от гостите на сцената: члена на журито Сергей Лозница – за "Естествена история на разрушението".
Почетната награда за цялостен принос бе връчена на Агнешка Холанд от Силви Вартан. 80-годишната звезда на френската музикална и филмова сцена, родена в България, разчувства залата с думите си, изречени на леко развален български: "Всеки път, когато стъпя тук, сърцето ми се събужда. Спомени от детството ми, от първите ми мечти, от хората и местата, които се ми научили да обичам... Тук всичко ми е по-мило – въздухът, светлината, думите, усмивките. Днес да бъда тук, в тази зала, където съм плакала много – това е вярно – от вълнение, носталгия и любов, е истински вълшебно. Всяко връщане тук е като среща със самата себе си. Благодаря, че ме посрещате винаги с толкова обич. България ще е винаги в моето сърце", каза Вартан.
"За мен е голяма чест да връча тази награда на една изключителна личност, талантлива, вярна на себе си в изкуството си. Нейният глас е гласът на съвестта, на свободата, на човечността. Тя ни напомня, че киното може да бъде не само изкуство, но и акт на смелост", допълни тя, връчвайки приза на полската режисьорка на "Европа, Европа", "Зелена граница", "Франц".
Награда за изключителен принос към изкуството на филмовото превъплъщение бе връчена на Тони Сервило. Той получи статуетката от италианския посланик Марчело Апичела. "За мен е истинска чест да получа награда за цялостна кариера малко след самата Агнешка Холанд, и да съм на една сцена с изключителната Силви Вартан, с която днес имах удоволствието да изпея една песен", галантно се обърна към дамите актьорът.
Вечерта завърши с прожекция на филма "Помилване", където той изпълнява главната роля и за нея получи наградата "Купа Волпи" за най-добър актьор от тазгодишния фестивал във Венеция. След финалните надписи Тони Сервило се върна отново на сцената в зала 1 на НДК. През телефона си той включи на живо режисьора Паоло Сорентино, който стана свидетел на продължителните аплодисменти и изправената на крака публика.
