Медия без
политическа реклама

Канят Неда Спасова за главна роля, тя пита ще има ли кастинг

Днес е премиерата на филма „Защото обичам лошото време“, в който актрисата отново си партнира с Влади Михайлов след „Братя“

16 Март 2024ИРИНА ГИГОВА
Личен архив
Неда Спасова няма търпение да се върне в един добре ремонтиран, ухаещ на ново театър "София".

Заради дългия ремонт на театър „София“ и разпръснатия на пет сцени репертоар някои от артистите започнаха буквално да бъркат посоките. Случва се например на красивата Неда Спасова да поеме към „Сълза и смях“ за участие в „Тирамису“ и чак във фоайето да си спомни, че спектакълът се играе в „Армията“. Но понеже е предвидлива и винаги се явява два часа по-рано в театъра, вместо определения по правилник един, има време да поправи грешката. И когато излезе пред зрителите, всичко вече тръгва по ноти.

Тези дни талантливата актриса добави още един адрес към работните си площадки: в камерната зала на „Славянска беседа“ се състоя премиерата на спектакъла „Скрити лимонки“ по пиесата „Бомби“ на австралийката Джоана Мъри-Смит. Шест дамски монолога, режисирани от познавача на женската душа Николай Поляков. Там зад сцената няма „излаз“ и актрисите се появяват от входовете за публиката, но така общуването тръгва даже още по-непринудено.

Една от лимонките е Неда: нейната героиня се е записала в дружество на любители на сукулентни растения и трябва да изнесе доклад за тях, докато всъщност лекува душевни травми след разпада на връзката си. „Тези текстове се нуждаят от публика, защото повечето от монолозите са „диалогични“ – персонажите търсят одобрението на аудиторията. А при мен има и конкретна ситуация – героинята и „по сценарий“ говори пред публика и в нейно лице има жив партньор“, обяснява актрисата.

Предполагам, че покрай ролята тя може да се е сдобила с ново хоби, но се оказва, че кактусите отдавна са в периметъра на интересите й. Сега само малко е оптимизирала грижите по тях. „Покрай тази роля обърнах внимание на кактусите, които имам вкъщи. Както казва героинята ми, те, миличките, се нуждаят от толкова малко, почти от нищо – просто да се сетиш, че съществуват, и съвсем леко да ги напръскваш с водичка два пъти месечно“, споделя актрисата и добавя, че наистина, ама наистина на сукулентите не е нужно да се налива вода в саксията – нещо, което досега не е знаела.

Неда не се изповядва на кактусите, когато е тъжна и подтисната – не иска да ги затормозява с негативна енергия, която те така или иначе вероятно поемат от самото пространство. И за разлика от героинята си в „Скрити лимонки“, не компенсира с тях емоционални липси: какъвто и проблем да има,

 

за актрисата сънят е най-доброто моментно лечение.

„Завиждам на хора, които успяват да се владеят емоционално. Аз и на дребни пречки се връзвам. Може би с времето ще улегна и ще се успокоя, но засега се впечатлявам от всякакви дреболии“, изповядва тя. И все пак, признава си Неда, като поспи час или два, й олеква. Да се вторачва в лошото за нея не е вариант – когато изпадне в черна дупка, опитва собственоръчно да се измъкне, защото знае, че потъването в униние повлича след себе си лавини от още негативни обстоятелства…

Защо тогава обича лошото време? Казва, че го е заобичала покрай снимките за новия филм, в който участва – „Защото обичам лошото време“. „Времето така добре работеше за нашия филм – когато трябваше да вали и да е мрачно, беше мрачно и валеше, когато трябваше да е слънчево, изгряваше слънце“, усмихва се актрисата.

За Неда Спасова това е първата главна филмова роля.

 

В „Защото обичам лошото време“ доста неща са за първи път:

режисьорката Яна Лекарска е дебютантка, дебютант в пълнометражна продукция е и операторът Младен Минев. Днес от 18.00 ч. в кино „Люмиер“ е премиерата на лентата на "София Филм Фест", където се състезава в международната конкурсна програма. Предстои още една прожекция на СФФ, следва Пловдив, а после и СФФ – На брега, в Бургас.

Заглавието, разбира се, е метафора. Ирина – героинята на Неда, не е щастлива с живота, който води, но някак си го обиква, когато осъзнава, че може да го промени. Може би коренната промяна в нас идва, когато се заобичаме такива, каквито сме, и си дадем шанс да направим нещо по-добро за себе си? Може би трябва да обичаме и лошите неща, щом ни променят за добро? Може би лошото днес ще се окаже добро след време? 

„Защото обичам лошото време“ е любовна история. Определят го като романтичен филм, но според Неда е по-скоро екзистенциален – за двама души, които са се изгубили един-друг и са изгубили себе си по пътя, но се озовават в момент, в който трябва да вземат генерално решение как да продължат напред – свободно, без мрачни мисли, без съмнения и…заедно. Екранен партньор на актрисата и тук е магнетичният Влади Михайлов – лентата сякаш яхва вълната на симпатии към драматичния им любовен дует от тв сериала „Братя“. Полицейски инспектор Елена Давидова и тъмният бизнесмен Денис Топал тогава нямаше как да заживеят честито и в хармония; за радост на зрителите в „Защото обичам лошото време“ любовта не е невъзможна: героинята на Неда е счетоводителка, а Борис на Владо е художник – професии, които допускат съвместимост. Двамата вече се познават толкова добре след „Братя“, че лекотата, шегите и закачките им на снимачната площадка, преди камерата да заработи, биха накарали случайния наблюдател да помисли, че се снима комедия.

 

И Неда Спасова, и Влади Михайлов са специално поканени за ролите

от младата Яна Лекарска – тя ги е гледала и в театрални спектакли, и в сериали и е решила, че те са нейните хора. Неда е предупредена, че непозната за нея режисьорка ще я потърси. „Тя ми звънка и казва: „Искам да те поканя за главна роля в моя филм“. А аз: „Ама кастинг няма ли да направим, проби нещо?...“. Сега се смея на себе си, защото за първи път някой ми се обажда и ме кани направо да изиграя ролята, а аз искам кастинг – така съм си свикнала… Още по-смешно е, че после разбрах, че и Владо е постъпил по същия начин – и той се е борил за кастинг. Казвам му: „Владо, ние сме страшни идиоти с тебе – цял живот да си мечтал някой да ти звънне и да ти каже „Искам ти да играеш в моя филм“, а ние да настояваме за кастинг“, не пести ирония и към себе си актрисата.

Предстоят й много пътувания из страната за представяне на филма, както и турнета със спектаклите на театър „София“ – с „Перфектни непознати“, с „Тирамису“. Все пак, кино или театър? „Проблемът с киното е, че не го правиш редовно като театъра – в театъра имам 10 представления този месец – през ден, през два играя и поддържам актьорския си механизъм. Докато с киното е малко по-сложно – днес имаш работа, след 2 години нямаш… Иска ми се да имаме повече кино, повече сериали, за да може да практикуваме активно и тази част от професията“, разсъждава Неда. И добавя: „Театърът е постоянно в ежедневието ми, а киното е, когато имам късмет да ме изберат за някоя роля…“.

 

В театъра тя е от дете

Записва се на кастинг за актьорска школа към Младежкия дом в родната Враца. Оказва се, че май всички невръстни кандидати са приети, но в годините от 10-15 деца остават едно-две. „Възпитавана съм да ходя на театър. От малка майка ми ме е водила и на куклен, и на драматичен театър. Но не знам защо тогава се записах – може би за пръв път си представих, че може пък да стана актриса. Просто исках да пробвам и много ми хареса това, че една група хора се събират и създават нещо, което не съществува в истинския свят. И това беше моята огромна любов – колко е уникално да твориш нещо, което го няма, и колко то ме прави различен човек“, казва Неда с убеденост, че душите залиняват, ако не ги захранваме с изкуство.

Момичето кандидатства в НАТФИЗ като на шега и докато очаква да го скъсат, попада в списъците с приети от доц. Веселин Ранков и проф. Здравко Митков. В „Защото обичам лошото време“ има няколко сцени, в които си партнира с първия си учител Веселин Ранков. После става така, че класа им поема проф. Маргарита Младенова. „Странно, докато учех, не можех да преценя дали съм й скъпа, дали ме харесва. Не съм й била отявлена любимка, като че ли даже напротив. Но като завърших, тя ме повика в проект в Народния театър („Процесът против богомилите“), след това започнах да работя и с проф. Добчев. Тогава си дадох сметка колко много тя е разчитала и държала на мен, независимо че не го е демонстрирала публично. Те двамата ми подадоха ръка за първите крачки, основополагащи в професионалния ми път. Ако не беше спектакълът „Бесове“ по Достоевски в „Сфумато“, който продължаваме да играем и в който ме забеляза Ириней Константинов, нямаше да ме вземат в театър „София“, предполага една от младите звезди на общинската трупа.

Професията свързва Неда Спасова и с човека, който повече от 7 години е до нея извън светлината на прожекторите, макар запознанството им да започва с филмов проект. Той е оператор в киното и работи най-вече за чуждестранни продукции, които се снимат в България. Актрисата вярва, че в него е срещнала своята сродна душа, но държи сценарият на съвместния им живот да не се диктува от медиите…

Още по темата