Медия без
политическа реклама

Евгения Марс е последната голяма муза на Вазов

Нейният съпруг д-р Михаил Елмазов е първият български зъболекар

Д-р Михаил Елмазов със съпругата си Евгения Марс.
архив
Д-р Михаил Елмазов със съпругата си Евгения Марс.

Когато някой минувач се разхожда по столичната улица "Бачо Киро" (до 1922 г. тя носи наименованието "Милин камък"), неочаквано се натъква на изненадващ факт. На №39 е поставена паметна плоча, от която става ясно, че в къща на това място са живели д-р Михаил Елмазов и Евгения Марс. Това веднага предизвиква интереса към тези две личности.

Михаил Елмазов (1859-1928) е роден в Стара Загора. Баща му е собственик на най-големия магазин в града за галантерия, бижута и текстил. Разполага със сериозни финансови средства и това му дава възможност да осигури на сина си солидно образование. Михаил завършва гимназията в Сливен. Проявява интерес към литературата и сценичното изкуство. Това е причината да се озове в Пловдив и да се включи в Румелийския театър. Тук се запознава с Константин Величков и Иван Вазов, с които в следващите години ще поддържа близки връзки. По настояване на родителите през 1886 г. заминава за Цариград, за да учи аптекарство. В столицата на Османската империя престоява кратко време и се отправя за Одеса, където слуша лекции по право. Но в неговите помисли надделява интересът към медицината. Ето защо Михаил отпътува за Киев, където е приет за студент в Имперския университет "Свети Владимир", специалност стоматология.

Дипломира се с отличен успех

 

през 1894 г. като първия български зъболекар

 

и получава титлата "Доктор на зъболекарските науки". Завръща се в родината и започва да практикува медицинската си професия в Шумен, Бургас, Варна, Пазарджик и София. С постановление на Върховния медицински съвет и с решение на Министерството на вътрешните работи му се разрешава свободна практика в столицата. Тук през 1898 г. за първи път присажда зъб на български гражданин и започва да внедрява нови методи в зъболекарската практика. Д-р Елмазов привлича десетки пациенти и си спечелва широка популярност сред софийското гражданство.

На 20 декември 1905 г. той участва в основаването на първото българско одонтологическо дружество, което пет години по-късно се преименува на Български зъболекарски съюз. В началото за известно време д-р Елмазов е председател на институцията. В качеството си на ръководител той води борба срещу самозванците без дипломи в тази професия. Настоява за изграждане на обществено зъболечение в страната и апелира към санитарните власти да следят за беззаконното практикуване на тази професия. По този повод д-р Елмазов пише следното до държавните служби: "... Каузата, която защитавам е правилна и аз не губя надеждата, че най-после ще намеря правосъдие в отечеството си, на което искам да служа. Грешката е грешка, но тя трябва да се поправи..." Той

 

обръща специално внимание на безплатното зъболечение на учениците.

 

След неговите настоятелни молби през 1911 г. са назначени двама училищни стоматолози в Първа мъжка и в Първа девическа гимназия. Те именно поставят началото на тази обществена грижа. На следващата година д-р Елмазов разширява дейността в тази насока и внася в Министерството на народното просвещение Правилник за училищните зъболекари. Той трябва да се прилага в големите градове като Пловдив, Варна и Русе.

Д-р Елмазов участва в Балканската и в Първата световна война като редовен войник, който изпълнява зъболекарска дейност. Публикува в медицински вестници и списания научнопопулярни статии за зъбните заболявания и методите за тяхното лечение. Интерес предизвикват материалите му за оралната и лицево-челюстната хирургия. Но след забележителната професионална и обществена дейност д-р Елмазов се разболява тежко и умира от белодробно заболяване.

През 1895 г. М. Елмазов се сватосва с фамилията Бончеви и сключва брак с Евгения, която е само на 17 години (1877-1945). В своите спомени Райна Костенцева пише по този повод: "Сватбата на Евгения Марс остана

 

едно от най-незабравимите тържества в паметта на старите софиянци..."

 

По-късно тя приема артистичния псевдоним Марс.

Техният съвместен живот и особено културните изяви на Евгения се обект на дългогодишни коментари. Родена е в Самоков. Семейството се премества в София и тя започва да учи в престижната Софийска девическа гимназия. Сключването на брака е пречка да продължи образованието си в Загреб. Скоро Евгения ражда двама сина, но продължава да се изкушава пристрастно от литературата и изкуството. В семейния дом около двойката гравитират известни български интелектуалци, сред които Стоян Заимов, актрисата Адриана Будевска, проф. Иван Шишманов, Сава Огнянов и др. През 1906 г. Елмазов кани на гости Иван Вазов и така започва едно легендарно приятелство. А в частност се поставя началото на дългогодишна сърдечна връзка между Евгения и народния поет, която продължава до неговата смърт. Така се ражда прочутият литературен салон на Евгения Марс.

През следващите години тя за него е най-близката приятелка и отзивчива събеседница. Всяка сутрин Евгения подбира материали от пресата и ги изпраща в дома на Вазов. От своя страна той издига в култ младата авторка, открито подкрепя нейното творчество, съветва я с професионални препоръки. Той непрекъснато пише развълнувани писма на Марс, които са образец на епистоларната форма. Посвещава ѝ над 70 стихотворни творби. Те са изпълнени с нескрита обич, възхищение, нежност и благодарност за приятелството. Това

 

ще породи сред елита на столицата възторзи, клюки и хули.


Евгения Марс ръководи Съюза на българките за просвета и култура, основан през 1927 г. Той провокира появата на Клуба на българските писателки, който е уникално явление в родния културен живот. А Евгения е сред неговите основателки и дълги години председател на организацията.

Марс сътрудничи на списанията "Българска сбирка", "Художник", "Духовна подбуда", "Слънце" и др. Издава сборниците разкази "Из живота", "Лунна нощ", "Белите нарциси" и "Човекът в дрипи". Пише драмите "Божана", "Магда" и "Грешница". Те са отпечатани и в чужди издания. Естетичните ѝ творби се радват на широк кръг почитатели. В произведенията си Марс разкрива психологическите проблеми на българската жена. Стреми се да утвърди статута ѝ в обществото. Поставя за дискутиране и поредица социални въпроси. Нейна заслуга е оформянето и отпечатването на енциклопедичния алманах "Полувековна България 1878-1928". Творението излиза през 1929 г. и съдържа изключително ценни статии, обзор и изследвания за първите пет десетилетия от развитието на новата българска държава.

Ключови думи:

история, Иван Вазов

Още по темата