Анджело Кюумджийски (някъде се изписва Ангел Куюмджиев) (1886-1966) е легендарна личност в родната история. Макар и незначителни на брой, фактите са категорични в това отношение.
Той е роден в Самоков под името Рахамим Нисим Куюмджи. Произхожда от род на евреи златари. Завършва френското земеделско училище в град Смирна (днес Измир в Турция). Благодарение на подкрепата на мисионери от Американския колеж в родния му град заминава да учи в Сорбоната в Париж. Там завършва право със златен медал и впечатлява преподавателите. Поканен е да остане във френската столица, но той отказва. Оженва се за богата белгийка с аристократичен произход и след края на Първата световна война се завръща се в България. Работи като учител в Лозарското училище в Плевен и като чиновник в Балканска банка. Стремително забогатява от валутни операции. Става член на еврейската масонска организация "Джойнт".
Анджело Куюмджийски активно се включва в работата на Фондовата борса, където търгува с ценни книжа и акции. Скоростно натрупва огромни дялове в проспериращи български предприятия. През 20-те години в България е открита Френско-белгийска банка, на която той е директор. С предприемчив професионализъм привлича френски капитали и кредитира перспективни родни предприятия. Сред тях се открояват акционерното дружество "Съединени тютюневи фабрики" (заради ролята му там се счита, че е прототип на героя Борис Морев от романа "Тютюн" на Димитър Димов), керамичното дружество "Изида" в Елин Пелин, фабриката на Беров и Хоринек за вълнен текстил в София. Често пъти той е акционер в предприятията, на които отпуска субсидиите, и по този начин започва да контролира голяма част от родната индустрия. В следващите години влиянието на Анджело Куюмджийски в банковото дело нараства. По негова идея се създава "Съединени български банки", към което се присъединяват 19 малки и средни финансови структури. По-късно то е преименувано на "Български кредит" с клонове в цяла България и огромен капитал. Това му дава възможност да стане баснословно богат. В това отношение е показателен един интересен факт. В края на 30-те години на миналото столетие заедно с фабриканта Асен Николов основават частно параходно дружество. А
корабите, които притежават, са повече от тези на държавата.
През годините Анджело Куюмджийски се превъплъщава в нови нюанси. Придобива испанско, а по-късно и белгийско гражданство. Успява да преодолее с различни машинации международните закони и запазва българското си поданство. През 1939 г. взема ново изненадващо решение. Напуска България и заминава за чужбина. Преди това унищожава всички следи и снимки за себе си. Прави си и пластична операция. За кратко отсяда в Париж. След това се установява в Ню Йорк и получава гражданство. Произведен е в чин полковник от американското разузнаване. Няколко пъти се завръща под прикритие в родината и се среща с влиятелни финансисти и политици, както и с цар Борис ІІІ. Чрез тях се опитва да влияе върху българските политически връзки, но без резултат. По този повод той заявява:
"Винаги съм се старал да помагам на България, но нашите политици са цървули
и затова нищо не става...".
Анджело Куюмджийски е един от най-големите дарители в България. След като се оттегля от активна банкерска дейност и в знак на преданост към родината си през юли 1937 г. той предоставя 7 милиона лева и учредява "Фондация за подпомагане бедни студенти". Волята му е с 30% от приходите всяка година да се изпращат и издържат на специализация в чужбина двама бедни студенти, завършили с най-добър успех висшето си образование в България. Останалите 70% от приходите са предназначени за изхранване на бедни студенти в трапезарията на Студентския дом. Фондацията е регистрирана във фирменото отделение на Софийския областен съд. Приема се правилник за нейното управление и тя окончателно се конституира. Значителните финансови възможности на фондацията позволяват през учебната 1940-1941 г. да се осигури безплатна храна на 145 бедни студенти. Следващата година броят на столуващите се увеличава. Фондацията съществува до 1952 г., когато със съдебно решение е закрита.
Умира в Далас, САЩ на 4 юни 1966 г.
