Над 500 железни заготовки от желязната епоха са открити край Дунав в Австрия, съобщава сайтът Phys.org, цитиран от БТА. Според археолозите това е най-голямата известна досега находка от подобен тип в Европа. Предметите тежат общо над един метричен тон и вероятно са били част от товар, превозван по реката.

Находката е направена при добив на чакъл край Дайнхам. Анализът показва, че заготовките датират от периода Ла Тен, или късната желязна епоха, обхващащ приблизително времето от V до I век пр. н. е.

Изследването е проведено от екип начело с Петер Требш от Университета в Инсбрук и Марион Беранже от Университета по технологии в Белфор-Монбелиар. Резултатите са публикувани в научното списание Antiquity. Според учените най-вероятно железният товар е бил превозван по Дунав, когато плавателният съд е претърпял корабокрушение и заготовките са попаднали във водата. Това предположение дава нови данни за производството, търговията и речния транспорт в Централна Европа през желязната епоха.

Откритите предмети са полуфабрикати, а не готови оръжия или инструменти - те са можели впоследствие да бъдат изковани в различни изделия. Формата им показва, че са били предназначени за търговия като суровина или полуготов материал. Една от хипотезите е, че желязото е произведено в Бавария, където са известни редица центрове за производство на метал в близост до големите укрепени селища, наричани опидуми. Крайната дестинация на товара обаче остава неизвестна.

Мащабът на находката свидетелства за значителен производствен и търговски капацитет. По изчисления на учените един тон желязо би бил достатъчен за изработването на около 500 меча при средно тегло на един между 1,5 и 2 кг. Дори с отчитане на загубите при обработката количеството е било достатъчно за производството на голям брой оръжия.

Находката е важна и за разбирането на речния транспорт в праисторическа Европа. Превозването на товар с подобни размери предполага добре организирана система за вътрешно корабоплаване по Дунав през последните векове преди новата ера.

Подобни железни полуфабрикати сравнително лесно остават извън вниманието при археологически проучвания, а често е трудно да бъдат точно датирани. Затова откритието край Дайнхам предоставя рядка възможност за изследване на мащаба на производството и търговията с желязо през Ла Тен. Съхраняването на находката също е важно, тъй като предметите са можели да бъдат предадени за скрап. Вместо това те са дарени на държавна музейна колекция в Австрия.