Националният археологически институт с музей при БАН ще открие утре, сряда, от 18.00 ч. 17-ата национална изложба “Българска археология 2023”. Тя представя най-интересните находки и богат илюстративен материал от теренната работа на нашите археолози през изминалата година. Експозицията по традиция се организира по повод професионалния празник на археолога 14 февруари.

„В последните години  поради редица външни фактори се наложи практиката археологическият сезон да започва по-късно от предвиденото и да се провежда на извънредно бързи обороти. Въпреки това 2023-та бе успешна за нас. 17-ото издание е повод да се поздравим за последователността и отдадеността към мисията ни да съхраняваме и популяризираме културно-историческото минало на България“, споделя директорът на НАИМ доц. д-р Христо Попов, изразявайки благодарност към екипа си и колегите от партньорските музеи.

Изложбата представя над 400 експоната от 30 обекта, различни като вид и хронология: от праисторията до Възраждането. Има находки от продължаващите проучвания на праисторическите селищни могили при Нова Надежда, Провадия, Суворово, Юнаците и Козарева могила, от световноизвестния Варненски халколитен некропол, къснобронзовия некропол при Балей, гръцките колонии Аполония Понтика (Созопол) и Емпорион Пистирос в община Септември, римския град Деултум, античните крепости Боровец, Якоруда и Букелон, средновековните градове Лютица и Мелник.

Включени са и артефакти от мащабните спасителни разкопки, свързани с подновяване на железопътната инфраструктура, сред които римската пътна станция Циле до Чирпан, многослойните обекти при Алдомировци и Скутаре и ямният комплекс от късната желязна епоха при Пауново. Особен интерес като специфика на изследването и открити находки представляват подводните проучвания в пристанището на Созопол и на потъналия край Китен кораб „Урдовиза“ от османския период.

Сред най-впечатляващите открития са праисторически накити от злато, мрамор и мида Spondylus от Варненския некропол и Юнаците, богато украсена антропоморфна керамична фигура от Балей, костен скиптър от Провадия, каменни главнярници (части от ритуални огнища с форма на стилизирана конска глава) от Пауново, колективна находка от 76 монети от Аполония, бронзова флейта от Скутаре, бронзова фигурка на Хермес (Меркурий) от Циле, средновековни накити и елементи от тогавашния костюм от Лютица, Кавлаклак (Шуменско) и Широково (Русенско), порцеланови чашки за чай от Китай от потъналия кораб „Урдовиза“.

Контекстът на откриването им и резултатите от редица други проучвания за повече от 40 обекта през 2023 г. са илюстрирани чрез постери. Изложбата „Българска археология 2023“ е плод на партньорството с 23 исторически и археологически музея в цялата страна, които предоставят експонати от своите фондове. 

Ето повече подробности за три от най-интересните находки.

Златен антропоморфен амулет и златна халка от гроб, втората половина на V хилядолетие пр. Хр. от Варненския халколитен некропол, известен с едни от най-ранните данни за златна металургия в света. След 30-годишно прекъсване проучването на некропола се поднови през 2021 г. През 2023 г. са разкрити още 11 гроба и с тях общият им брой достига 327. Повечето от погребаните са мъже. В гробовете се откриват керамични съдове, бойни брадви от еленов рог, каменни тесли, медни шила и разнообразни украшения. В един от малкото гробове на жени, гроб 318, са открити златен амулет и златна халка-обица.

Колективна находка от монети, сечени в Аполония, от надгробна могила от елинистическата епоха в местността Буджака, Созопол. В могилата е разкрито гробно съоръжение, принадлежащо към типа „периболoс гробници“, с правоъгълна форма и масивни зидове. В централната му част са проучени два гроба – питоси, разрушени и ограбени в съвремието. Монетната находка, открита там, е била разположена в могилния насип и съдържа 74 бронзови и 2 сребърни монети, поставени в местно гърне. Всички те принадлежат към монетосеченето на Аполония от втората половина на IV в. пр. Хр. Заедно с обредното огнище, колективната монетна находка може да бъде отнесена към пост-погребалните ритуали.

Бронзова статуетка на Хермес от Римската императорска епоха, ІІ – ІІІ в., от Циле – римска пътна станция и селище по Диагоналния път. При спасителните проучвания по трасето на бъдещата жп линия на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ през 2023 г. са извършени разкопки по протежение на 300 метра дължина през днешното село Черна гора, Чирпанско, където се локализира Циле. Това дава шанс да бъдат засечени над 10 сгради от античния обект, но също така и самият Диагонален път – една от основните „магистрали” на античния свят, свързваща Европа и Азия. Трасето е разкрито по протежение на почти 60 метра. Пътното платно, изградено от едри каменни блокове, е широко 7 метра. По време на разкопките са намерени множество находки с висока експозиционна стойност, сред които най-впечатляваща е изцяло запазената бронзова статуетка на бог Хермес (в римската митология – Меркурий).

Експозицията „Българска археология 2023“ ще бъде отворена за посетители от 15 февруари до 26 май в Централната зала на НАИМ на пл. „Атанас Буров“ 1.