facebook
twitter

Култура

Историята от неандерталците до Иван Александър в 300 експоната

НАИМ показва най-интересните археологически находки от 2019 г.
3549
 МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Керамична антропоморфна фигурка, Халколит. V хил. пр. Хр. от разкопки при с. Орлово, Хасковско.

Най-интересните и впечатляващи открития и проучвания от изминалия археологически сезон могат да бъдат разгледани в Археологическия музей (НАИМ при БАН). 13-ата  национална изложба „Българска археология 2019”, бе открита по традиция на 14 февруари - празник на археолога. Тя представя с постерни табла и „живи” находки фрагменти от 100 хиляди години история по нашите земи - от кости на пещерни животни със следи от човешка дейност от палеолита, до изящни средновековни накити от времето на Второто българско царство.  

За археологическите екипи 2019-та е била доста натоварена, съобщи на пресконференцията преди откриването директорът на НАИМ-БАН доц. д-р Христо Попов. Издадените разрешения за теренни проучвания през годината са били над 500. „Имахме подкрепата на Министерството на културата за над 120 разкопки проучвания. От друга страна сериозно предизвикателство бяха и огромния брой спасителни археологически проучвания по трасетата на мащабни инфраструктурни проекти, газопроводи, АМ „Хемус” и други”, разказа директорът на музея. 

Кураторът на изложбата гл. ас. д-р Камен Бояджиев не скри, че организацията ѝ е била затруднена от много натоварения археологически сезон, завършил чак през декември. Поради кратките срокове част от находките и резултатите не са показани. 

13-тата изложба „Българска археология“ представя в хронологичен ред над 300 експоната и постери от 26 обекта - пещери, селища, некрополи, светилища от различни райони на България, свързани, както с както със спасителни, така и с дългосрочни проучвания. 

Витрините с находките са подредени хронологично и започват с открития в пещерата Козарника, където се осъществява българо-френски проект на НАИМ-БАН и университета в Бордо с френско финансиране. Изложени са челюст от вълк, зъб на мамут и други останки от човешка плячка от най-старият културно-исторически период в развитието на човечеството - Средния палеолит (50 000 - 25 000 г. пр. н. е.). Това е времето, когато в Европа живеят неандерталци. Кремъчните артефакти, открити в Козарника, са дори още по-стари, те се отнасят към периода 110 000 - 80/70 000 г. пр. Хр.

Костни и кремъчни артефакти, но от малко по-късна епоха (средния - до началото на Късния палеолит) са открити и в пещерата Бачо Киро. Там съвместно работят изследователи от НАИМ-БАН и Института за еволюционна антропология „Макс Планк” в Лайпциг. 

Следват находки от раннонеолитното селище от VI хилядолетие пр. н. е.  в Слатина, София, открития от обекти като с. Орлово, селищна могила Юнаците и Козарева могила, където вече виждаме и рисувана керамика. Много интересна богато украсена антропоморфна статуетка е сред находките от бронзовата епоха до село Балей, община Брегово. Керамични съдове, олтарче с форма на магаре на 7500 години, римска лампа и сребърни обеци от XIV в. са сред експонатите, спасени при разкопките по трасето на разширение на газопреносната система до Грамада, Видинско.

Един от най-интересните и дългогодишно проучвани обекти е храмовият комплекс на остров Св. Кирик край Созопол. Там, в яма до стълбите на Рибарското училище, освен бронзов връх за стрела, бе открита и още една керамична плочка с релефна украса. Така вече са известни 20 фрагмента от фриза на античния храм на древногръцките колонисти.

Особено внимание заслужава бронзовата монета от времето на цар Иван Асен II, намерена в древния каменен комплекс Перперикон. Находката датира от първата половина на XIII век и е сред екземплярите, които дават началото на българското монетосечене. „Тази монета е една от най-добре запазените. На нея е изобразен св. Димитър, който коронясва българския цар”, каза проф. Николай Овчаров,

Сред най-късните експонати в изложбата можем да видим също златен пръстен от разкопките във средновековната столица Калиакра, сребърни монети от времето на Иван Александър, открити близо до манастира „Св. 40 мъченици” във Велико Търново и накити от гроба на млада жена. Те са намерени при разкопките на раннавизянтийската и средновековна крепост Хоталич край Севлиево.

Изложбата „Българска археология“ ще бъде отворена за посетители от днес до 26 април 2019 г.

Ключови думи:

НАИМ, Археология 2019
1

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Куркински: Срамота е хора на изкуството да казват "няма пари"

18.12.2019

1827 10
Теодор Ушев с нов шанс за "Оскар" (видео)

17.12.2019

Обновена

1067 2
Почина френската актриса Ана Карина

15.12.2019

1367 6

Коментари

ЕСОФ

Удивително е, че тъкмо Националният археологически институт с музей при БАН противно на всяка нормална логика се прави, че няма Перперек, ами е верна фалшивката Перперикон.

Влез или се регистрирай за да коментираш

×