През 1878 г. след близо петвековно турско робство българският народ извоюва своята независимост. Новата държава е изправена пред сериозни изпитания. Те са свързани с изграждане на политическата структура, на държавните и обществените институции. А за това са необходими опитни и ерудирани дейци на родното Възраждане. Сред тях безспорно се нарежда Георги Атанасович.
Георги Атанасович (1821-1892), презимето му е неизвестно, е роден в Свищов, тогава в Османската империя. Начално образование получава в родния си град при Емануил Васкидович. След това учи в гръцките гимназии на остров Андрос и в Атина. Тук се запознава с Георги С. Раковски. Завръща се в Свищов, но стремежът му към научни познания не секва. Заминава за Париж, за да следва медицина. Дипломира се с отличие (1848). Ала разиграващите се политически събития не му позволяват да се завърне в родината. Избухва Кримската война между Русия и Турция (1853-1856) и Атанасович остава в Букурещ като военен лекар на руските войски в Румъния. Подир това се установява трайно в румънската столица. Преподава патология в Медицинското училище. От 1861 г. е професор по съдебна медицина и токсикология в Букурещкия университет. Заема и административни длъжности в медицинските институции. Член е на Висшата санитарна комисия и на Висшия медицински съвет.
В Румъния преди Освобождението има голяма българска общност. Георги Атанасович ѝ оказва сериозна и последователна помощ. Заедно с Евлоги и Христо Георгиеви
той е създател на Добродетелната дружина
през 1862 г. Това е обществено-политическа русофилска организация на замогнали се български емигранти главно в Румъния. По външнополитически въпроси следва официалната политика на Русия. Атанасович е член на ръководството и работи като касиер. Четири години по-късно се нарежда сред основателите на българското читалище в Букурещ. Участва в настоятелството и издаването на вестник "Отечество". Като истински патриот той следи живота в родния Свищов. Интересува се и полага грижи за учебното дело. Изготвя училищна програма. През юли 1877 г. открива във военна обстановка първата българска болница в Свищов. Участва в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. като лекар към главната квартира на Дунавската армия.
Достолепните му изяви продължават и в освободена България. Той е поканен от първия български премиер Тодор Бурмов за министър на просветата в кабинета му. Заема този пост от 26.VІІ.1879 г. до 24. ХІ. 1879 г. Изборът му се счита за напълно удачен от съвременниците и следващите поколения. Георги Атанасович познава добре образователната система на редица европейски страни. През месеците, когато управлява просветната система, той
въвежда задължителното обучение
на младежите до 15 години и на девойките до 13 години. А българският език е наложен като официален в училищата. Продължава и неговото влияние в обществения живот. Той е народен представител в Първото обикновено народно събрание (1879). Дописен и почетен член на Българското книжовно дружество. Председател е на Третия медицински съвет (1883-1884). През 1885 г. се завръща при семейството си и се занимава с частна практика. Умира в Свищов и е погребан в двора на църквата "Света Троица".
Георги Атанасович оставя богато литературно наследство. Той е автор на "Съдебномедицинска експертиза", "Детска болница", "Отравяне с арсенинова киселина". Публикува поредица от статии в сферата на медицината в румънски издания.
Накрая нека споменем и един любопитен факт, свързан с Атанасович. Д-р Мария Тошева издава книга, посветена на неговата личност. Тя съдържа Тезата за докторат по медицина, представена и защитена от него през 1848 г. в Париж. През 2020 г. писанието намери място в каталога на Конгресната библиотека на САЩ.
