В новата българска история от Освобождението през 1878 г. до 9 септември 1944 г. редица родни политици и общественици посвещават своите професионални качества на борбата за защита на правата на българските малцинства в съседните държави. Сред тях челно място заема Иван Пенаков.
Иван Стефанов Пенаков (1883-1971) е роден в Кюстенджа. Това е град Северна Добруджа и тогава се намира в рамките на Кралство Румъния. Той произхожда от семейство на преселници от град Котел, а по майчина линия е
родственик на великия наш възрожденец Георги С. Раковски.
Завършва основното си образование в Кюстенджа и Русе, а гимназия в София. През 1907 г. се дипломира като юрист в университета в Букурещ. Под влиянието на Павел Делирадев се запознава със социалистическите идеи. Участва в създаването на социалистическото движение в Румъния. Член е на кръжока "Румъния мънчитоаре" ("Трудова Румъния"). Сътрудничи на едноименния вестник с псевдонимите Тимотие и Стегару. Изнася доклад на първата конференция на социалистическите кръжоци, която се провежда през 1906 г. в зала "Ефорима" в румънската столица. Пак по това време поддържа връзки със слезлите в Кюстенджа руски моряци след бунта на броненосеца "Потьомкин". През 1910 г. учи финанси в Париж. След това се прехвърля в Брюксел, където защитава докторат по стопански и финансови науки. Известно време работи като адвокат.
В края на 1913 г. Иван Пенаков се установява в Балчик. Оттогава близо 30 години от живота си посвещава на борбите на българите, които живеят на румънска територия. През 1914 г. за нуждите на българското население подготвя сборник "Законни разпореждания относно собствеността в Южна Добруджа". Явява се като защитник в десетки прокурорски дела. Участва в Научната експедиция в Добруджа (1916-1917). Заедно с професор Стоян Романски се настаняват в Букурещ и събират материали върху румънското обществено мнение за Северна Добруджа. В резултат година по-късно издава книгата "Румънски свидетелства за Добруджа", която е преведeна на немски и френски език.
Между двете световни войни Иван Пенаков се издига като един от видните европейски дейци на движението за защита на националните малцинства. Изнася лекции и беседи, подготвя меморандуми и петиции до Обществото на народите в Женева и до различни европейски, балкански и правни конференции. Негови текстове се публикуват в международни издания. Написва и издава книги и брошури, посветени на каузата на българите в Южна Добруджа. Винаги пламенно защитава техните интереси. Но
никога не изпада в шовинистични нападки
против румънския народ. Той е убеден, че румъно-българското разбирателство е необходим елемент на Балканите. През 1939 г. публикува книгата "Предпоставки за румъно-българско сближение", която е отпечатана на български и френски език. В нея той излага мнението си, че най-добрият начин за решаването на дълбокия проблем около Южна Добруджа е българи и румънци да се сближат.
В началото на Втората световна война е извършен исторически поврат в родната история. На 7 септември 1940 г. е подписана Крайовската спогодба. Нейните условия налагат на Кралство Румъния да върне на Царство България територията на Южна Добруджа в размер на 7565 кв. км и да се осъществи обмен на населението. Настъпва поврат в битието на Иван Пенаков. Той се отдава на исторически проучвания. Съставя румъно-български речник. Автор е на монография върху делото на д-р Иван Селимински. Проявява интерес и задълбочено изследва редица въпроси, свързани с Румъния.
Иван Пенаков умира в София на 1 февруари 1971 г.
