Обикновено когато се говори за видни българи, внимание се обръща преди всичко на политици, националреволюционери, общественици и видни учени. Някак встрани остават личности с по-различни изяви. Сред тях определено челно място заема авиаторът Радул Милков.
Радул Михайлов Милков (1883-1962) e роден в Пловдив в семейството на свещеник. Той е един от първите български военни летци. През 1906 г. завършва Военното училище в София и започва да служи в 21-ви пехотен полк, към техническата и въздухоплавателната дружина. Пребивава и в 36-и пехотен Козлудуйски полк и в 8-а Тунджанска пионерна дружина. Ала след това интересите му се насочват в съвсем друга посока. Преминава шестмесечно обучение в авиационна школа в Берлин (1912). Участва в Балканската война (1912-1913 г.) като началник на аеропланното отделение. Именно тук се случва събитието, което заема водеща роля в неговия живот. На 16 октомври 1912 г. той извършва заедно с пилота наблюдател Продан Таракчиев разузнавателен боен полет с биплан "Албатрос F-2", който е модифицирана версия на френския двуплощник "Фарман", над гара Караагач край Одрин. Двамата се запознават с разположението на турските резервни сили. По инициатива на Милков са хвърлени ръчни бомби над противниковите позиции. Това на практика е първата в света въздушна бомбардировка, макар да не е възложена с официална заповед. Затова се приема официално, че всъщност
Милков и Таракчиев са извършили първия в света разузнавателен полет.
Опитният авиатор участва в Първата световна война (1914-1918 г.) като началник на Първо аеропланно отделение и командир на въздухоплавателна дружина. Последната единица включва няколко самолета, балонна и дирижабълни групи, както и аеропланно депо.
Но България претърпява национална катастрофа и според решенията на Ньойския мирен договор българската армия е сериозно съкратена. Радул Милков преминава в резерва (1920) с чин подполковник. Включва се в политическия живот. Става член на управляващия Български земеделски народен съюз (БЗНС) и е приближен на Александър Стамболийски. След преврата на 9 юни 1923 г. е арестуван и затворен в Обществена безопасност. Съгласява се да сътрудничи на новите управляващи и скоро е пуснат на свобода. По решение на Военната лига през 1924 г.
му се устройва "бягство" в Югославия.
Там е внедрен в Задграничното представителство на БЗНС. Става агент на съветското военно разузнаване. По-късно се завръща в България. От края на 30-те години на ХХ в. работи в самолетната фабрика "Капрони Български" в Казанлък. Отдава се на писането на мемоари. В издаваното от него списание "Нашата авиация" през 1940 г. публикува "Първото бойно летене над Одрин". Следва "Из страниците на българската военна авиация. Балканската война 1912-1913 г." (1959), което е в ръкопис и се съхранява в Военноисторическа библиотека.
През 1948 г. Радул Милков е произведен полковник от Военновъздушните сили на Народна република България. Морският нос на Земя Греъм в Антарктика носи неговото име. Той доживява до дълбока старост, въпреки че цял живот е бил на косъм от смъртта.
