Медия без
политическа реклама

Ректорите са против парите да следват студента

Университетските ръководства искат нов модел на финансиране

Силвия Георгиева

Нов модел на финансиране на висшето образование, който да замени поне до някаква степен сегашния принцип "парите следват студента". За това настояха от Съвета на ректорите, който днес отбеляза своя 30-годишен юбилей. Празничното му Общо събрание се проведе именно с акцент върху все по-недостатъчното финансиране от държавата, което ректорите нарекоха "унизително". В края на събранието си те заявиха, че не виждат друг изход, освен да се обърнат с отворено писмо до президента и премиера по повод ниския бюджет, планиран за висше образование 2024 г., в който няма надграждане на нито една започната политика. "Това, че сме академични хора и запазваме добрия тон, не значи, че ще отстъпим от екзистенц минимума, защото вече нещата са опрели до оцеляване", заяви председателят на Съвета на ректорите акад. Лъчезар Трайков.

Според акад. Трайков висшето образование у нас се намира в непознати досега условия - на очаквана демографска криза и изчерпан вътрешен пазар, като единствената алтернатива да няма закрити университети е отварянето им към чуждите студенти. По думите му е нужен нов модел на финансиране на висшите училища, тъй като сегашният, при който държавата всяка година додава финансови средства на университетите, за да гарантира минималните заплати за асистентите, е вреден и създава уравниловка.

Припомняме, че през 2021 г. за първи път бе фиксиран размер на минималната заплата за най-ниската академична длъжност "асистент" - 1300 лв. Тази сума се вдигаше постепенно, като според последното увеличение от т.г. тя следва да достигне 1810 лв. От тогава досега обаче държавата всяка година дава допълнително средства за покриване на въпросния увеличен размер на минималните възнаграждения, като последно бяха дадено 16 млн. лв. Според ректорите това поставя висшите училища в унизително положение да разчитат на волята на МС, освен това те оспорват правилността на самата идея за определяне на минимални възнаграждения, още повече че те влияят на заплатите и на доценти и професори, за които държавата не осигурява повече средства.

Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров представи доклад за възможностите за подобряване на финансирането на университети, в който са разгледани различни модели. Един от вариантите е да се увеличат коефициентите за най-слабо финансираните професионални направления, за да се намали разликата с най-високо финансираните, посочи той. Разгледана е била възможността и за остойностяването на разходите за един студент, която обаче се оказала доста трудна предвид различните специфики в обучението на различните студенти - по медицина, спорт, изкуства, икономика и т.н. Държавата да определи усреднен норматив за щатовете в университетите, на базата на който те да получават финансиране, е другият модел, която ректорите настояват да се обсъди. Според тях моделът "парите следват студента" вече се е изчерпал и затова трябва да бъде коригиран. В условията на демографски срив няма достатъчно стимули за привличането на чуждестранни студенти, необходими са и целенасочени средства за поддържане на материалната база, която не свива, колкото и студентите да намаляват, настояха още от Съвета на ректорите. Те поискаха още "защитено знание", а не просто защитени специалности, т.е. държавата да финансира не например 2-ма студенти, които учат в дадена дефицитна специалност като ядрена физика или химия, а 7-те преподавателя, които са нужни за поддържане на катедра в тази област. 

Ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков обаче определи като изключително опасна идеята държавата да определя щатовете в университетите. "Тя с радост ще го направи, но това ще скове всякакво развитие. Преди 20 г. не можехме и една специалност да разкрием, както сега, беше кошмар", коментира той.

Председателят на синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ Лили Вълчева заяви, че фиксирането на минимална заплата не е довело до уравниловка в заплатите, като това се доказва от годишните им анализи, според които разликите между най-ниското и най-високото възнаграждение в различните университети е порядъка на 3 хил. лв. "Не е вярно, че 80% от бюджета на висшите училища отиват за възнаграждения, а около 50-60%. Ако има такива университетите, вероятно те са сред 10-те най-слаби и трябва да се видят причините за това. Понякога проблемите идват от не доброто управление на някои ректори", посочи тя. Според бившия просветен министър Красимир Вълчев в момента е по-резонно да се говори не за голяма промяна на модела, колкото да се настоява за по-високо финансиране за висше образование, тъй като процент от БВП то спада от 0.75 на 0.6%, което е недопустимо.

Исканията на ректорите не получиха конкретен отговор от държавата, която очакваха в лицето на премиера акад. Николай Денков и финансовия министър Асен Василев, които не дойдоха на събранието. Кратък коментар направи само зам.-министър Генка Петрова, която макар да заяви, че е "за" европейски заплати и в нашите висши училища, призова ректорите им да не вторачват в "мъничкия си свят", а да се отворят към европейския пазар и да участват в повече европейски фондове и програми.

 

 

Още по темата:

 

Заплатите на университетските преподаватели да бъдат обвързани със средната заплата за страната.

 

Просветният министър проф. Галин Цоков и синдикатите във висшето образование са постигнали съгласие за разпределянето на средствата за увеличение на заплатите на университетските преподаватели, съобщиха от МОН.
Синдикатите втвърдиха тона и директно поискаха оставки заради продължаващото забавяне на изплащането на ръста на заплатите на университетските преподаватели. Председателите на синдикалните организации в над 20 висши училища настояват пред премиера акад.

 

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

За кого ще гласувате на парламентарните избори на 9 юни?