Мащабна експозиция, посветена на 50-годишнината от смъртта на Жорж Папазов, бе подредена в НХГ - Двореца дни преди Коледа. Трудно е да се обясни защо чак сега, но това изглежда е първата сериозна ретроспектива в България на един от малкото български художници, известни и по света, след изложбата „Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева" през 1988 г. в София. Този път произведенията са от доста повече колекции. Кураторът Мария Василева включва в експозицията над 100 творби (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както u от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България.

Жорж (Георги) Папазов е роден през 1894 г. в Ямбол. След смъртта на баща му ролята на глава на семейството поема най-големият брат. В автобиографичната си книга Папазов го описва като „изключително деен човек, изцяло погълнат от търговията и грижата за благосъстоянието на членовете на фамилията“. „Един ден, след дълго обмисляне, въпреки че бях завършил едва основно училище, той стигнал до заключението, че интелектуалните ми възможности са достатъчно зрели, и реши да ме изпрати в Европа, за да се изградя, подобно на другите видни момчета от нашия град, като различен човек. Той беше уверен, че

В Европа и само там

човек може да се осъществи и промени начина си на мислене", пише Папазов в автобиографията си „По стъпките на художника”, появила се година преди смъртта му през 1972 г. във Ванс, Франция. 18-годишният бъдещ художник заминава за Прага, където успява да се сдобие с фалшив документ за взета матура, записва се да учи архитектура и за първи път докосва цветни бои. А след като посещава музеите на града, в него се зараждат творчески идеи. В края на първата му учебна година тайнственото въздействие на цветове и желанието му за повече свобода го карат да се откаже от архитектурата и да се отдаде изцяло на рисуването.

През 1918-а е в Мюнхен, където се записва в частна академия и вечер рисува живи модели. Творбите на

Пикасо, Кандински и Клее

възбуждат въображението му и го насочват към абстрактната живопис. „С всеки изминал ден проглеждах, ако не по-ясно, то поне по-далеч. Волята ми да работя не признаваше граници. Ръцете ми, под импулса на обхваналата ме страст, осъществяваха безропотно това, което измислях в моите съновидения“, пише Папазов. Снабдява се с различни издания за живописта, нейната философия, същност и значение.

Сред любимците му, които му помагат да открива неизчерпаемите изразни възможности на живописта са Коро, Гоген, Ван Гог, Матис, Либерман, Дерен. През 1920-а е във Виена, а през 1921-вече в Берлин — и под влиянието на немския експресионизъм. Картината му „Коне“ (която не е запазена) е приета в Голямата берлинска художествена изложба. В последния ден на 1923 г.  художникът се установява Париж.

Във френската столица Папазов скоро попада в обкръжението на Андре Дерен, един от основателите на фовизма, чиято работа харесва отдавна. В Двореца е показан рисуван от Дерен малък портрет на Жорж Папазов, който от своя страна е представен с рисунки на приятеля си, През 50-те години той прави още няколко картини, посветени са на паметта на Дерен и на преминаването към другия свят. Посмъртно му посвещава и две книги: Derain, mon copain, 1960 u Lettres à Derain, 1966.

Картината, която впечатлява най-силно

Папазов създава през 1957 г. и тя е версия на известната „Спяща циганка“ на Анри Русо. Лъвът от оригинала се е превърнал в невиждано животно с конска глава и ноктести крака, което вместо да души земята, се взира в луната. Тялото на спящата жена е деконструирано в кубистичен стил и събрано в нова, неправилна форма. Мекотата и спокойствието от платното на Русо са изчезнали, отстъпвайки място на скрита тревога.

В творческия си път от Ямбол до Париж художникът прави 25 самостоятелни изложби — в София, Загреб, Прага, Белград, Милано, Стокхолм, Чикаго, Hlo Йорк, Париж и издава осем книги, сред които автобиографична и два романа. Спечелва вниманието и интереса на меценати и колекционери във Франция, Швейцария, Швеция и САЩ.

Според Речника на сюрреализма на Едуар Жагер от 1982-ра „Папазов безспорно е един от предшествениците на това, които днес наричаме „абстрактен сюрреализъм“ от средата на 20-тe години,

редом с Миро, Ернст, Малкин и Масон“

Но Папазов носи откривателския и експериментаторски дух от първата половина на XX век и работата му не може да се категоризира само с едно течение. Творчеството му се свързва и с експресионизма, кубизма, фовизма и дадаизма. Този връзки прерастват в оригинален принос, който може да се забележи в платната от серията Éclaireurs („Осветители“). Ще ги разпознаете лесно, защото са най-голямоформатните произведения и заемат специално място в изложбата. На тях е отделено особено внимание и централно място. Тези картини са свързани със спомените на художника от Първата световна война и работата на войниците-разузнавачи, които осветявали бойното поле с фенери, за да съберат информация за фронта. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.

Иронично, но в иначе чудесната изложба именно картините от серията

„Осветителите“ осветяват проблема с осветлението

То е правено специално за „Осветителя“ и е подредено така, че голяма част от платната, особено тези, разположени над нивото на погледа, не могат да бъдат видени добре поради силните отблясъци. Това е отбелязано и от многобройните отзиви в книгата за впечатления, които общо взето се свеждат до „Страхотна изложба, неподходящо осветление“. По-подробен е един коментар на английски, който завършва с Now I know what „Българска работа“ means. Може би все още този недостатък може да се поправи. Изложбата „Осветителя“ продължава до 19 март 2023 г.

„Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. — отбеляза кураторката на изложбата Мария Василева. — Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности.“