Днес в 18.00 часа в галерия „Йосип Рачич“ – част от Националния музей за модерно изкуство в Загреб, се открива самостоятелна изложба на българина Жорж Папазов (1894-1972), озаглавена „90 години по-късно“. Тя включва живописни творби от колекцията на Георги Василев и е елемент от проекта му за възраждане на името на големия художник на световната сцена. Куратор на изложбата е Мария Василева.
Роденият в Ямбол Жорж Папазов има историческа връзка със Загреб. Преди 91 години той представя самостоятелна изложба в същия музей (14 декември 1934 – 4 януари 1935) с 57 картини, създадени в периода 1928–1934 г. В каталога към тогавашната експозиция се отбелязва: „С организирането на изложбата на Георги Папазов в Загреб Хърватската художествена асоциация предоставя на публиката един от най-ярките представители на поколението художници идеалисти в Западна Европа, които след фовизма проправят изцяло нови пътища за художниците“. От изложбата е закупена картината „Осветителите – Луцифер“, която е включена и в настоящата експозиция. Произведението беше представено пред българска публика през 2022 г. в изложбата „Жорж Папазов. Осветителят“ в Националната галерия в София.
С пристигането си в Париж в края на 20-те години Папазов, който до кончината си остава да живее и работи основно във френската столица, бързо се утвърждава като активна фигура на художествената сцена, работи с водещи галерии и е ценен от критиката. Въпреки връзките си с видни сюрреалисти, той остава независим и отказва да се присъедини към групата на Андре Бретон. За този избор заплаща висока цена. В автобиографията си споделя: „Познавах и общувах с някои сюрреалисти, но никога не съм желал да участвам в техните артистични прояви. Никога всъщност и не съм си представял, че възприетата позиция ще доведе до бъдещи последици и че „непокорството“ ми ще се обърне против самия мен и може да ме постави в положението на изолиран или изпреварен от времето... Давах си сметка, че ако бях приел правилата на сюрреалистите, щях да предам себе си. Обаче по-късно разбрах, че отказвайки да възприема сюрреалистичните правила, се бях сам осъдил. И до днес никой сюрреалист не иска да си спомни, нито да признае, че аз бях първият, който изложи в Париж картини с идеален или, ако искате, „сюрреален“ характер“.
През последните години, във връзка със стогодишнината от първия манифест на сюрреализма, започна задълбочен разговор за множествените проявления на това течение и за разширената география на движението. Част от този подновен интерес към нови имена е включването на картината „Мечтание“ от Жорж Папазов в постоянната колекция на Центъра „Помпиду“ – благодарение на щедрото дарение на Георги Василев.
През годините между Загреб и София са се изграждали активни художествени връзки. Съюзът на южнославянските художници „Лада“ (1904–1912) организира изложби в София, Белград и Загреб. През 1934 г. в галерия „Преслав“ в София е представена съвместна изложба на българското Дружество на новите художници и хърватското сдружение „Земля“. На следващата година втора изложба се прави в Загреб. Тези инициативи свидетелстват за международни контакти и споделени идеи между българските и хърватските художници и демонстрират как изкуството може да обединява.
В сегашната изложба са представени различни периоди от творчеството на Жорж Папазов, които разкриват неговите художествени търсения, експериментаторски дух и отличителен визуален език. Изложбата ще продължи до 1 юни. Към нея е издаден и каталог.
