Националната галерия и фондация "Пигмалион" представят портретното творчество на Бистра Винарова - Радева – една от изтънчените и ярки, но не толкова добре познати фигури в българското модерно изкуство. Откриването е на 7 ноември, петък, от 18.00 ч. във филиал "Двореца" на НХГ. Куратор на изложбата "Отвъд портрета" е Пламена Димитрова - Рачева.
Бистра Винарова е родена на през 1890 г. в семейството на генерал Върбан Винаров и Елисавета Вълкович. Тя започва своето художествено образование при Елисавета Консулова - Вазова, но влошеното здравословно състояние на баща ѝ я отвежда във Виена. След смъртта му тя се мести в Германия, където следва живопис в Дрезден при проф. Дорш и в Мюнхен при проф. Хофман. В началото на 20-те се завръща във Виена, където специализира графика в Художествената академия за жени.
През 1922 г. (в някои източници 1923 г.) открива единствената си самостоятелна изложба приживе – "Графика" във Виена. Никос Казандзакис пише възторжен отзив за творбите ѝ, а последвалата кореспонденция между тях показва явния интерес на писателя към художничката. Запазена е и част от кореспонденцията ѝ с Райнер Мария Рилке, който също е впечатлен от таланта ѝ. Същата година Винарова се среща със Симеон Радев, а на 3 март 1924 г. те сключват брак в Българската екзархия в Цариград. От 1925 до 1940 г. двойката живее извън страната поради дипломатическите назначения на Радев – в Турция, Франция, Англия, Швейцария, Белгия и САЩ. След 1940 г. семейството се завръща в София, но след политическите промени през 1944 г. попада в изолация. В този период Винарова спорадично е допускана до общи изложби, а нейното изкуство остава непознато за широката публика.
Бистра Винарова умира през 1977 г. на 86 години, без да доживее самостоятелна изложба в родината – първата такава е реализирана през 2013 г.
В ранното си творчество Винарова усвоява експресивната сила на формата, повлияна от немския експресионизъм и кубизма. В работите ѝ от този период човешкият образ е изграден чрез геометризирани обеми, ярки цветови контрасти и психологическа напрегнатост, пишат организаторите на изложбата в НХГ. С времето изкуството ѝ се насочва към интимното. В композициите от 1940-те до 1970-те години – особено в портретите на Симеон Радев – доминират топли, земни тонове, приглушена светлина и вътрешна духовна хармония. Така Винарова преминава от авангардната експресия към вътрешната съзерцателност, от образа като израз на модерното време към образа като духовен портрет.
Паралелно с живописните и графични произведения са представени документи, писма и фотографии от Държавна агенция "Архиви", съхранявани в Централния държавен архив – фонд № 77К "Семеен фонд Радеви, Симеон и Бистра (1879–2010)“. Сред тях са снимки на семейството на художничката, фотографии от детството, младежките години и периода, когато е съпруга на Симеон Радев.
Снимките проследяват артистичното ѝ присъствие – от ателиетата на фотографа Иван Карастоянов, през портретите, заснети от нейните учители проф. Ф. Дорш и проф. Х. Хофман, до кадри от дипломатическите мисии на съпруга ѝ във Вашингтон и Париж. Сред документите се открояват венчалното свидетелство на Бистра и Симеон Радеви и две писма от Райнер Мария Рилке и Никос Казандзакис.
"Отвъд портрета" разкрива света на Бистра Винарова чрез лицата, които я заобикалят – хората, които рисува, и онези, които вдъхновяват художествения ѝ поглед. Изложбата показва как животът се превръща в изкуство – как образът отвъд портрета разказва историята на една изключителна жена, оставила следа в българската култура. Картините и документите ще могат да се видят в "Двореца" до 30 ноември.
Проектът "Между изкуството и паметта на Бистра Винарова и Симеон Радев" се осъществява по инициатива на г-н Емил Стоянов, по договор с Национален фонд "Култура" и със съдействието на Националната галерия и Държавна агенция "Архиви".
