Quantcast

Медия без
политическа реклама

"Суперсила" на Шон Пен се оказа филмово разочарование

Берлинале бе озарен и от големите звезди Спилбърг и Малкович

Берлинале
Шон Пен и Володимир Зеленски в кадър от филма.

Първият уикенд на Берлинале беше озарен от блясъка на трите най-големи звезди, уважили тазгодишното издание на фестивала: Стивън Спилбърг, Шон Пен и Джон Малкович. Авторът на „Челюсти“ и „Извънземното“ беше отличен с почетна „Златна мечка“ за цялостно творчество. На специалната церемония преди прожекцията на „Семейство Фейбълман“ той получи най-голямото признание за автор, участващ в извънконкурсната програма от фестивала, на който никога не е представян негов филм. Все пак Спилбърг е носител на кръста за заслуги на Федералната република за своята фондация, посветена на жертвите на Холокоста, и за своя най-прочут филм „Списъкът на Шиндлър“. По повод наградата 76-годишният режисьор призна огромното значение на киното в своя живот.  Той смята, че доброто му физическо и ментално състояние днес се дължи на филмовите му занимания. Киното е неговият психиатър, то му помага да се справя с кошмарите на действителността, които стават все по-заплашителни в съвременния свят. 

Документалният филм на Шон Пен за Украйна „Суперсила“ беше едно от най-чаканите събития на Берлинале. В средата на фестивала е още рано да се прецени дали той ще се окаже и най-голямото разочарование в селекцията, но аргументите за това не са никак малко. Импулсът за създаването му е желанието да се проникне отвъд повърхността на шеметната кариера на комедийния актьор Володимир Зеленски. Преди 4 години той се зае „на живо“ да изиграе ролята на президент, с която стана известен от телевизионния екран със сериала „Слуга на народа“. Нашествието на Русия и кръвопролитната война, която продължава вече цяла година, се оказва обаче не шанс, а непреодолимо творческо препятствие за документалния проект на носителя на „Оскар“ Шон Пен. Сякаш именно необходимостта да се заеме категорична и безусловна позиция в подкрепа на справедливата кауза на Украйна прави невъзможно истинското документално проникване отвъд повърхността на събитията. Филмът не разкрива достатъчно аналитично нито движещите сили за шеметната политическа кариера на един добър актьор, станал президент, нито дълбоките предпоставки на този глобален сблъсък. Присъствието на Пен в почти всеки кадър прави още по-дразнещо неемоционалното повторение, а на места и скучно обобщение на оценки, позиции и концепции, добре познати от новинарските емисии и коментари, заливащи света през последните дванадесет месеца.

Колкото тривиален и лишен от вдъхновение е „Суперсила“, толкова шокиращ и предизвикателен е „Сенека. Относно възникването на вулканите“ с Джон Малкович. Филмът разказва за последните 24 часа от живота на римския философ, осъден на смърт от своя ученик император Нерон, който като знак на висше благоволение му разрешава сам да сложи край на живота си. Със своите сцени на брутално насилие филмът не отстъпва на кръвопролитните трагедии на своя заглавен персонаж, които алегорично изобличават бруталния режим на неговия възпитаник, опиянен от неограничената си власт.      

Според режисьора Роберт Швентке („Летателен план“, 2005, „БСП – Бесни страшни пенсии“, 2010, „G.I. Joe: Змийски очи“, 2021) Сенека символизира „несполучливия опит на един човек да се сдобие с безсмъртие чрез силата на езика и идеите. И какво се случва, когато най-извисените интелектуално и най-чувствителни хора се изправят срещу истински варвари, които не се интересуват от нищо друго освен собствената си печалба. И то на всяка цена.“ Единственото, което остава на философа, е да разсъждава на глас. Дори когато вените са му прерязани и е изпил чашата с отрова, той продължава своите речи, обърнат към идните поколения. Сенека пророкува всички предстоящи световни трагедии и невъзможността разумът и моралното поведение да ги предотвратят. Наглед отблъскващ със своята бруталност, филмът на Швентке и Малкович все пак е зареден с катарзиса на прозрението за действителния корен на злото. И той не е толкова в общия произход на тираните, а в неспособността за активно действие на техните противници.

Редом с Малкович в този сюжет, който по същество е зловеща политическа гротеска, изобличаваща продажността на съвременните елити, блестят още Самуел Финци, Джералдин Чаплин, Джулиан Сандс, Мери-Луиз Паркър. Дебют в киното прави младият английски актьор Том Ксандър в ролята на Нерон.  

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

Ще се осъществи ли ротацията във властта?