Изложба на големия български художник Янаки Манасиев по повод на 90-годишнината от рождението му се открива на 21 ноември, вторник, от 18.00 ч. в Софийската градска художествена галерия. В експозицията „Самотен и встрани“ са включени над 70 живописни творби, 20 графики и част от рисунките на автора, разкриващи процеса на работа при него. Куратори са Аделина Филева, Галина Димитрова-Димова и Мила Старейшинска-Ангелова. Представени са произведения от СГХГ, Националната галерия, както и от галериите в Пловдив, Варна, Велико Търново, Сливен, Шумен, Ямбол,  Плевен и други градове в страната.

Янаки Манасиев е сред ярките имена на българското изкуство от втората половина на XX век, но остава недостатъчно познат за публиката. За краткия си жизнен път – той умира едва на 45, художникът създава внушително по обем, разнообразно и високостойностно творчество.

Изложбата „Самотен и встрани“ в СГХГ е най-мащабната, подготвяна досега, и предлага пълен обзор на творчеството на Янаки Манасиев, като представя както някои от емблематичните негови произведения, така и по-малко познати творби. Стремежът на организаторите е да станат видими всички теми и сюжети, които художникът е разработвал, както и да се усети разнообразието на изразни средства, с които си е служил. Сред своите съвременници Янаки Манасиев е имал авторитета на смел експериментатор и новатор, който въвежда нови сюжети и изразни средства в изкуството на 60-те и 70-те години на XX век – време, което се стреми да се отърси от догмата на соцреализма.

Изложбата разкрива именно това, като същевременно показва и интимния свят на художника, останал встрани от светските проявления на оживения културен живот в България, за да се посвети изцяло на изкуството си. Творчеството на Манасиев има диалектически черти: от експресивни, драматични и пластично мощни до нежни, хармонични и изтънчено поетични работи. Основно място в произведенията му е отредено на човека с цялата сложност на неговия духовен и емоционален свят. Жанровете, в които основно се изявява, са портрет и фигурална композиция и по-малко пейзажи. Наравно с живописта той твори активно и в графиката и създава много силни графични цикли. Главната роля в творбите на Манасиев заема жената с нейните чувства и настроения, нежна външност и лирично изражение. Именно женските портрети са едни от най-отличителните творби в изтънчената живопис на художника.

Янаки Манасиев е роден на 2 ноември 1932 г. в село Божица, област Търговище. През 1952 г. е приет за студент във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ (днес Национална художествена академия), специалност „Живопис“ при проф. Ненко Балкански. След кратко прекъсване поради болест продължава обучението си при проф. Илия Петров. Завършва следването си през 1958-а и след година се установява в Шумен, където работи като художник в автомобилостроителния завод „Мадара“ и вестник „Шуменска заря“. Скоро е избран за творчески секретар и председател на художествения съвет на окръжната група на художниците към СБХ. През 1970 г. Манасиев се премества във Велико Търново, където преподава живопис във факултета по изобразителни изкуства към Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Развива активна педагогическа дейност, с която, както и с честната си и смела артистична позиция, оказва силно влияние в творческото развитие на поколения бъдещи художници. През 1975 г. специализира в Художествената академия „И. П. Репин“ в Ленинград, където създава забележителна серия акварели. Те са показани в самостоятелна изложба в залата на СБХ на ул. „Раковски“ 125 през февруари 1976 г. и стават истинско събитие в тогавашния художествен живот. Янаки Манасиев умира на 23 юни 1978 г. след кратко боледуване от рак. Погребан е в родното му село Божица. След кончината му са реализирани множество посмъртни и ретроспективни изложби с негови творби.

Изложбата „Самотен и встрани“, която ще бъде съпътствана от двуезичен каталог, представящ пълното творчество на Янаки Манасиев, може да бъде разгледана до 11 февруари 2024 г.