Пиесата на италианския драматург Диего Плеутери "Както в най-добрите дни" е трогателна история за добрите, лошите и просто редовите дни в житейската биография на една любовна двойка. Поставена за пръв път у нас в Театър 199 от режисьора Марий Росен с огромна доза емоционална интелигентност, топъл хумор и емпатия, тя се превръща в едно от най-приятните открития на сцената през сезона.
Героите са А. (Севар Иванов) и Б. (Теодор Кисьов) – двама чувстителни млади мъже около 30-те. 28-годишният автор пресича пътищата им пред кабинета на психотерапевта – нещо съвсем нормално за модерния човек, белязан от неувереност, стрес, страхове и неврози. Те се заговарят и когато става ясно, че единият е дочул иззад вратата на кабинета частица от изповедта на другия, за миг назрява напрежение. Но вместо да избухне скандал, двамата сякаш откриват един у друг нещо от собствените си съмнения. И това изглежда не само ги омиротворява, но и обещава в преспектива да ги сближи.
Скоро след запознанството А. "случайно" се отбива при Б. на работното му място – залите на картинна галерия, където е охранител, и двамата имат възможност да съизмерят въпросите и безпокойствата си с образите, създадени от ренесансовите майстори от миналото. Така тяхното приятелство започва, а по-нататък продължава… В дискотеки, по спортни площадки и изобщо в местата от живота.
Спектакълът е изграден на кинематографичен принцип. Сцена след сцена сюжетът навързва епизоди от тяхната връзка, като само глас зад кадър маркира кое къде се случва, а изчистеният бял декор на сценографа Борис Далчев от „чакалнята на психотерапевта“ си остава същият – като табула раза, върху която двамата могат да пишат историята си.
Героите в романтичната комедия на Диего Плеутери и постановката на Марий Росен не са съвременни самураи. Те нямат проблем със своята сексуална идентификация, не са разгледани в ракурс на отхвърляне от обществото, като "различни" в сблъсък с мнозинството на "нормалните". Те са херметизирани в своите отношения и в комуникацията с най-близките си – роднини и приятели, които присъстват само задочно. Просто двама души, които се влюбват, опознават се, забавляват се заедно, заживяват заедно, плашат се от обвързването, после целите им се разминават, пътищата им се разделят, тъгуват, пак се събират – но вече не са същите, карат се, отдалечават се окончателно, но нещо отново ги сближава и така до следващия конфликт. Или завинаги. И това не е недостатък, а огромно достойнство на текста и неговата реализация: защото човек понякога се влюбва и обиква не "правилната" сексуална идентичност, а просто друго човешко същество.
"Както в най-добрите дни" не е гей драма, а пиеса за любовта, макар че, както отбелязва в едно интервю Плеутери, в текста думата "любов" се споменава едва веднъж. Тя и постановката изследват универсалните механизми за изграждане и поддържане жива на (всяка) емоционална връзка и това би останало неизменно и ако единият от героите беше жена.
Двамата млади актьори – Севар Иванов и Теодор Кисьов, се допълват отлично в общението си на сцената и зрителят им вярва дори в моментите, когато трябва да играят стилизирано, малко гротескно. Те разкриват естествено цялата неловкост и притеснения в началото и в хода на една средностатистическа връзка като всяка друга, когато трябва да се опиташ да разгадаеш душата на човека до теб, да я докоснеш, да я задържиш. Няма женствено лигавене и имитация на евтини гей клишета. Даже голата сцена, когато двамата актьори използват дланите си вместо смокинов лист и подскачат като кукли на конци, не е смущаваща. Защото в случая А. за първи път гостува на родителите на Б. в техния дом – а кой не се е чувствал беззащитен, разпънат и „гол“ под изучаващите погледи на фамилията на новото гадже?! Севар Иванов и Теодор Кисьов са избрани за ролите след тежък кастинг в театъра, на който се явяват още над 130 техни колеги. Явно изборът е успешен, защото "сцеплението" между тях на сцената е безспорно.
Музиката в спектакъла е на постоянния творчески партньор на Марий Росен – композитора Константин Тимошенко, хореограф е Яница Атанасова. Преводът на пиесата е на Нева Мичева, а следващите представления на спектакъла в Театър 199 са на 18 и 19 юли.
