Тази година 15 септември ще е "първи учебен ден" не само за учениците и техните учители, но и за филхармониците и техните почитатели в зала "България". Маестро Емил Табаков и виртуозният български цигулар Светлин Русев откриват новия сезон на Софийската филхармония с две обичани от всички почитатели на класиката творби: Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор от Чайковски и Симфония №4 от Бетовен. "Няма нищо по-естествено от това, двама български виртуозни музиканти, които имат богата история със Софийската филхармония да дадат началото на сезона", мотивира избора си директорът на филхармонията Найден Тодоров.

Табаков и Русев обичат да споделят компанията си на сцената, а съвместната им работа е радост и за публиката. В дългогодишната им обща творческа биография особено важно място заемат концертите на Международния фестивал "Мартенски музикални дни" в родния им град Русе и в зала "България". През изминалия творчески сезон именно Светлин Русев представи за първи път пред публика Концерта за цигулка, написан от големия български диригент.

От Софийската филхармония разказват и детайли от историята на двете творби. Пролетта на 1878 е знаменателен период за Чайковски. Той започва да излиза от душевната криза, предизвикана от женитбата през 1877 с Антонина Милюкова. Композиторът си почива в швейцарския курорт Кларенс и работи над сол-мажорната соната за цигулка и пиано, но работата не върви. Компания му прави неговият ученик Йосиф Котек, към когото Чайковски изпитва сърдечна привързаност. Вдъхновен от „Испанската симфония“ на Лало, Чайковски решава да напише за Котек Концерт за цигулка и оркестър. Само след месец творбата е завършена, независимо от факта, че втората част е почти изцяло преработена. Чайковски смята да посвети концерта на Йосиф Котек, но се въздържа заради разнеслите се слухове, че двамата с младежа са в интимни отношения. През 1881 той скъсва с Котек, след като цигуларят отказва да изсвири концерта, опасявайки се, че това може да съсипе начеващата му кариера. В крайна сметка първото изпълнение на творбата е поверено на цигуларя Адолф Бродски - на 4 декември 1881 във Виена, под палката на Ханс Рихтер.

Четвъртата симфония заема особено място в музикалното наследство на Лудвиг ван Бетовен. Тя е любима на композиторите-романтици, които черпят от нея източник на вдъхновение. Роберт Шуман я нарича „стройна елинска девойка между двама исполини – Третата и Петата симфонии“. Месеците, предшестващи появата на Четвъртата симфония, наистина са от най-щастливия период в живота на Бетовен. Композиторът прекарва лятото на 1806-а в замъка на унгарските графове Брунсвик. Там той дава уроци по пиано на сестрите Тереза и Жозефина, а техният брат Франц по думите на Бетовен е „негов най-добър приятел и брат“.

Именно на Франц е посветена завършената по онова време знаменита клавирна соната опус 57, наречена „Апасионата“. Любовта към Жозефина и Тереза изследователите отнасят към най-сериозните чувства, които някога е изпитвал Бетовен. С Жозефина той споделя най-съкровените си мисли, бърза да й покаже всяко ново нещо, което е написал. По-голямата й сестра Тереза смята, че Жозефина и Бетовен просто са създадени един за друг. От друга страна, икономката на Тереза разказва за любовта между нея и композитора и дори за несъстоял се техен таен годеж. Във връзка с това, Бетовен признава: „Когато мисля за нея, сърцето ми бие така силно, както в онзи ден, когато я срещнах за първи път“. Година преди смъртта му, Бетовен е видян да плаче над портрета на Тереза, който той целува с думите: „Ти беше така прекрасна, така съвършена, че приличаше на ангел“. Тайният годеж, ако такъв изобщо се е състоял, е в края на май 1806. По това време Бетовен работи над своята Четвърта симфония.

Местата в зала "България" вече са разпродадени, но тези, които не са успели да си купят билет, могат да проследят концерта онлайн на на https://bit.ly/3en8f9c.