Загубата на парламентарните избори беше страхотен удар за ГЕРБ. Не заради това, че партията на Бойко Борисов остана втора – това се е случвало и преди. А заради огромния отлив на избиратели – над 200 хиляди души изоставиха ГЕРБ в сравнение с предните избори от октомври 2024 г., с което формацията отбеляза най-слабия си резултат досега.
И нещо по-лошо – разликата между ГЕРБ и победителя "Прогресивна България" беше над 1 млн. гласа в полза на коалицията на Румен Радев. ПБ изпреварва герберите по всички линии, включително и сред младите избиратели. Това изглежда е разтревожило особено силно Борисов. След изборите той заряза парламентарния живот и тръгна по страната, за да организира "младежки академии", в които "да си обуча следващото поколение", както той се изрази.
Паралелно с това Борисов изглежда смята поне отчасти да се освободи от "старата гвардия", на която разчиташе до момента. "За да дойдат новите, някой трябва да стане от стола, за да се отпуши системата", обяснява той. Първият, който "стана от стола", е бившият министър и дългогодишен депутат Делян Добрев. Той принадлежи към върхушката на ГЕРБ, която се превръща в тежест за партията, тъй като именно лицата там концентрират в себе си недоверието на избирателите.
Добрев няма да е единственият,
когото Борисов ще изтика от сцената. Затова казва, че онези, които са работили 20 години за него, трябва "да се оттеглят малко назад". Това е съществена подробност – няма да напуснат, а само ще направят крачка назад.
Иначе казано, "старата гвардия" ще остане в партията, ще възпитава новите ѝ кадри, ще продължава да определя политиката ѝ (Добрев е член на оперативното ръководство на ГЕРБ, което партийният конгрес през март т.г. на практика остави непокътнато). Самият Борисов олицетворява в най-голяма степен това статукво и няма никакъв признак, че би изпуснал ръководството на партията и на парламентарната ѝ група. А точно той носи основната отговорност за лошото положение на ГЕРБ в момента.
Сега половинчатите опити за обновление отнемат напълно вниманието на Борисов и затова той избягва конфронтации с управляващите. Тук изигра своята роля и стресът от изборната загуба – Румен Радев сега е огромна сила и герберите благоразумно предпочитат да не застават на мушката му. Могат само да наведат глави и да се стремят да не привличат вниманието на управляващите (тактика, която следва и ДПС).
На Борисов му трябва време и спокойствие,
за да потърси начин да извади ГЕРБ от дупката, в която я вкара. Затова обяви, че дава 100 дни толеранс на новото управление. "Наблюдаваме внимателно управляващите, не коментираме и хората почват да говорят, че има някаква игра - а такава няма", обясни се той наскоро. Така е, няма игра, а спешна спасителна операция за западащата му партия.
А проблемите тепърва ще стават по-тежки. ГЕРБ трябва да се бори на президентски избори в края на тази година, а следващата - на местни. Няма дори и намек, че Борисов е избрал кандидат за държавен глава, а месеците до вота ще отлетят бързо. Като нищо ГЕРБ може да бъде пометена от същата електорална вълна, която позволи на Радев да превземе Народното събрание.
А президентските избори дори са по-малкото предизвикателство. Вотът за кметове и общински съветници ще предопредели до голяма степен на кого ще принадлежи силата в бъдеще. След парламентарните избори структурите на ГЕРБ са стреснати, а увереността им е разклатена. Тепърва ще чувстват натиск от страна на ПБ, която, както всяка друга управляваща формация, разполага с немалко инструменти, с които да затруднява живота на политическите си опоненти.
Мнозина (не само в партията на Борисов) ще се замислят
дали няма да им бъде по-добре при Радев.
Няма да е прецедент кметове и общински съветници да потърсят по-комфортен пристан, ако очакват да се извие буря над досегашното им убежище. Самите управляващи са показали, че нямат проблем да кооптират хора от други партии – БСП, ДПС, АБВ и т.н., така че вероятно сами ще се стремят да привлекат силните местни фигури на своите политически съперници.
Какво може да направи Борисов, за да предотврати такъв лош сценарий? Като начало, да намери начин да победи на президентските избори и така да увери хората си, че още е силен. А ще може ли? Не намери ли съюзници, с които да проведе битката, по-скоро не. Ако стане така, тогава и без това тежката задача по укрепване на западащата партия, ще стане още по-трудна и може да повлече със себе си погром на местния вот, който съвсем да я омаломощи, а политическата кариера на Борисов безславно да приключи. Така че за него тежките времена тепърва предстоят.
