Режисьорът Крис Шарков ще постави Чеховата пиеса "Три сестри" за 60-годишнината на театър "София" – почти три десетилетия след добилата култов статус и станала знакова за общинския театър постановка на гениалния Стоян Камбарев. Това разкри в интервю за БНТ дългогодишният директор на трупата Ириней Константинов, когото Столична община ненадейно пенсионира преди два дни. Спектакълът на Камбарев от далечната 1998-а с Деси Тенекеджиева, Бойка Велкова, Снежина Петрова, Лилия Маравиля (тогава все още Лазарова) в главните роли навремето превърна общинската сцена в едно от най-интересните места за правене и гледане на театър у нас. Сега Крис Шарков се наема да възроди заглавието, което и големият Леон Даниел някога е поставял там, така че има смисъл в цялата тази приемственост, посочи Ириней Константинов.
Довчерашният директор призна, че емоционално ще му е трудно, защото почти 20-те години на поста означават изградени навици, връзки, приятно чувство за съпричастност към мястото, където работи, но се радва, че оставя "един добре подреден театър – като администрация, като състав, като програма".
Той каза, че за 60-годишнината на театъра проф. Маргарита Младенова, както и "Сега" писа, ще реализира спектакъл с условното заглавие "Корени", с какъвто преди шест десетилетия е бил открит Театърът на поезията и естрадата (първоначалното име на театър "София" – б.р.). Тогава режисьор е бил Леон Даниел, а сега текстът, разбира се, е осъвременен и допълнен. Константинов изказа задоволство, че новият, макар и временен, директор на театъра е и драматург на постановката, така че ще се застъпва за нея и ще се грижи да бъде осъществена. Предстоят и още премиери: "Уроци" от Чарлс Еверед с режисьор Надя Панчева ще бъде представена за първи път на фестивала "Сцена на кръстопът" в Пловдив през септември, а след това идва ред на "Ужасните родители" от Жан Кокто с режисьор Недялко Делчев.
За своето пенсиониране Ириней Константинов коментира още, че днес времето е бързопреходно както в живота, така и за ръководните длъжности. "Когато ме извикаха в Столична община и ми казаха "От днес вече си пенсионер" – аз не се изненадвам, защото аз от 10 години трябва да бъда такъв, въпросът е, че се бях хванал със спечелен конкурс на една работа, която исках да довърша, да увенчая тоя 4-годишен мъчителен труд на театъра, на трупата – като средства, като енергия, като емоция, като всичко", каза Константинов, визирайки проточилия се ремонт на сградата. И си припомни цикличността в историята: как преди 75 години са изселили от София баща му и по същия внезапен начин същия ден са уведомили с писмо чичо му (епископ Ириней), че вече не е протосингел на метрополията.
Ако у него остава някаква мъка, това е "недовършеният, ненаправеният, формално ремонтираният театър". Казусът, станал национално известен, "се реши много прекрасно и в това се убедиха всички противници", изтъкна Ириней Константинов и посочи, че фасадата е изцяло запазена, но остават много подробности, които трябва да се направят вътре, за да има смисъл този ремонт. "Но тъжното е, че хората, които отговарят за театъра, нямат отношение към театъра", каза Константинов, имайки предвид Столична община, която е принципал на трупата.
С култура се храним откъслечно и понякога постно, но се гордея, че в театър "София" за тия години нямаше ерзац представления и халтура, а достойни заглавия и, слава Богу, публиката оценяваше това, завърши Ириней Константинов, изказвайки накрая благодарност и към всички столични театри, приемали спектаклите на трупата по време на ремонта – театър "Българска армия", Младежкия, "Театро отсам канала", "Сълза и смях" и на всички свои колеги, с които е работил през годините и с които се надява още да работи.
