Докато философи, артисторици, юристи, полицаи и загрижени граждани спорят дали графитите са свободна форма на артистично изразяване, незаконно увреждане на чужда собственост, маркиране на територия, вандализъм или просто драсканици - Националната художествена галерия подреди първата в историята си изложба на графити. И те не отговарят на нито едно от горните определения, а дали изобщо са графити, ще видим след малко.

Националната галерия „Квадрат 500“ представя изложба с проекти за графити, посветени на безгрижното детство, с участието на Насимо, Sve, Esteo, Arsek & Erase - артисти с интересни работи в градска среда. Петте творби са създадени на 28 и 29 септември 2019 г. пред очите на стотици зрители. Темата е зададена от ръководството на River Park, затворен жилищен комплекс за състоятелни хора.

Собственикът на компанията инвеститор видял рисунката на Насимо „Прегръдката“ (върху калкан на ул. „Бачо Киро“) и решил, че иска да се запознае с автора, както и да направи творчеството му, достъпно за повече хора, включително и с изложба. Насимо предлага в проекта да се включат още четирима негови приятели, които той смята за едни от най-добрите графити артисти в България.

Всеки от петимата е рисувал вдъхновен от собствените си детски спомени - освен Esteo, който в „Сестри“ е изобразил дъщерите си. В центъра на най-мащабната работа „Страната на чудесата“, Насимо е поставил себе си и брат си като деца, яхнали дървено конче (рисунката е по стара черно-бяла снимка).

Според повечето определения графитите са част от неформалната градска култура. Те са появат върху стените на обществени сгради, в подлези, по влакове и в метрото, а в един случай и върху слон в градския зоопарк. Графити артистите по света са анонимните звезди на улицата, а сблъсъкът със закона добавя опасен бунтовнически чар към работата им. И у нас има такива. Но в тази изложба Насимо, Sve, Esteo, Arsek & Erase са нарисували няколко платна по поръчка срещу заплащане.

Що се отнася до духа на това дръзко публично изкуство - поръчаните пана в изложбена зала имат толкова общо със свободните графити на улицата, колкото „Фонтан“ на Дюшан с писоар в градската тоалетна. Или колкото слона в зоопарка със слон в естествената му среда – изглеждат еднакво, но (въз)действат различно. 

Добрата новина е, че за първи път в Националната галерия влизат графити артисти (стига да не са се превърнали окончателно в стенописци). А и целта на институцията да обърне внимание на неформалното изкуство (макар и по този леко съмнителен начин) е хубава. 

Паната от изложбата „Прозорец към детството” ще останат в „Квадрат 500“ до 5 април.