Медия без
политическа реклама

Парламентът и КПКОНПИ спъват достъпа до информация

Адвокат Александър Кашъмов изтъкна, че правото на информация е превенция срещу корупцията, но отказите на институциите да информират се увеличават.
Снимка: Архив
Адвокат Александър Кашъмов изтъкна, че правото на информация е превенция срещу корупцията, но отказите на институциите да информират се увеличават.

Народното събрание и антикорупционната комисия (КПКОНПИ) са непрозрачни и спъват достъпа до информация, коментира Александър Кашъмов, който е част от екипа на Програма "Достъп до информация" (ПДИ), при представянето на годишния доклад на организацията.

Кашъмов отбеляза, че законодателният процес в парламента е крайно непрозрачен. "Не се спазват сроковете за обществено обсъждане. Като дори не коментираме как един закон се изменя с преходни и заключителни разпоредби в друг", добави той. Юристът е категоричен, че решението на депутатите да отменят втората съдебна инстанция при разглеждането на жалби срещу отказ да бъде предоставена информация е най-тежкият удар върху Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) от неговото създаване преди 19 години. "С непрозрачна законодателна инициатива в правната комисия беше внесена в 12 без 5 поправка, с която беше отменена цялата втора инстанция, даваща възможност да се подават касационни жалби, които да бъдат разглеждани от ВАС. Защитата на това право остана само на една съдебна инстанция", уточни Кашъмов.

Адвокатът изтъкна, че гражданите и фирмите все по-активно използват правото си на достъп до информация. През 2016 г. подадените заявления по ЗДОИ са били 501, а през 2018 г.  вече надхвърлят 1000. Броят на отказите от институциите  също се е увеличил. Преди 3 години жалбите срещу тях били 200, а сега са тройно повече - над 600.  Органът с най-много отменени откази до достъп до информация е антикорупционната комисия (КПКОНПИ). "На този фон отмяната на втората инстанция се явява фатален сегмент, който в дългосрочен план вероятно ще корумпира средата. Правото на достъп до информация е превенция на корупцията", категоричен е Кашъмов.

От Програма "Достъп до информация" предупреждават още, че приложението на Общия регламент за защита на данните (GDPR) не бива да застрашава правото на гражданите да получават информация от институциите. "ВАС е създал една обемна и доста качествена практика по този въпрос. Надяваме се, че Комисията за защита на личните данни също ще има позитивна роля", отбеляза адвокат Кашъмов. 

Адвокат Кирил Терзийски от правния екип на ПДИ представи статистика, според която организацията е подала 41 жалби през 2018 г., от които 23 на журналисти, 11 на граждани, 6 на НПО и една на политическа партия - "Да, България" срещу НАП заради отказ да бъдат предоставени ревизионни актове на "ЛУКойл". От постановените 60 съдебни акта 50 решения са в полза на търсещите информация.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

Колко медала ще спечели България на олимпийските игри в Париж 2024?