Министерството на правосъдието пусна за обществено обсъждане законопроект за лобизма, кръстен Закон за прозрачност и почтеност в управлението. Той е рекламиран като начин да се повиши прозрачността и отчетността в процеса на създаването и изменението на нормативни и общи административни актове. Юристи обаче имат съмнения, че законът прави нещо друго, освен да изпълни обещание на България за присъединяване към ОИСР, както и част от плана за възстановяване. "Неясна е нуждата от този закон. Основен проблем в ситуацията в България относно борбата с корупцията е, че тя не се случва", коментира пред "Сега" адвокат Александър Кашъмов, директор на Програма "Достъп до информация". (Вижте пълния му коментар по-долу.)
Законът би трябвало да уреди устната и писмена комуникация на органите на публичната власт с лобисти. Вместо този термин се ползва "представителство на интереси", за да се избегнела "наслоената негативна нагласа към понятието "лобизъм".
Създава се Регистър за прозрачност към Сметната палата. Лобистите ще се вписват в него, само ако имат поне девет контакта в рамките на три месеца и ако лобират по "търговски начин за трети лица". Вписването в регистъра ще е самостоятелно.
За представителство на интереси (лобизъм) ще се приема всяка писмена или устна комуникация, която има за цел да окаже влияние в полза на обществени, групови или частни интереси при създаването и изменението на нормативни актове, общи административни актове, стратегически планове, програми.
Адресати на лобизма са Народното събрание, народните представители, експертите и съветниците към парламентарните комисии и парламентарните групи; президентът и вицепрезидентът, техните съветници и секретари; министрите и членовете на политическите кабинети; областните управители, кметовете, кметските наместници, председателите на общински съвети и общинските съветници, ръководителите и членовете на други публични институции.
Със законопроекта се въвежда задължение на публичните институции да осигурят открит и лесен достъп до обсъжданите актове, възможност за даване на становища по тях и отчитането им при спазване на принципите на откритост, прозрачност, отчетност, добросъвестност и почтеност.
Публичните институции трябва да поддържат календар за проведените срещи с представители на интереси на интернет страниците си.
Създава се т. нар. "законодателен отпечатък" - проследяване, документиране и оповестяване на основните външни интервенции от началото до края на процеса по изготвяне на нормативните и други актове.
КОМЕНТАР
Кашъмов припомня как през 2018 г. въпреки критиките беше създаден мегаорганът за борба с корупцията КПКОНПИ, без да се анализира дейността на институциите, които механично преляха в него. "В резултат се създаде чудовище, служещо за бухалка на политическите сили на власт срещу опозицията и инакомислещите". Сега властта "се юрва към нови екзотични решения, които няма да решат старите проблеми, а ще създадат опасности пред демокрацията", смята той.
Закон не може да бъде приеман, защото е обещан на ОИСР или ЕК, защото първо гражданите трябва да бъдат убедени в смисъла от такъв закон, подчертава юристът.
Кашъмов обяснява, че в МП са се съгласили да заменят термина "лобизъм" заради възможните опасности за настройване на гражданите срещу обществените организации по модела на путинова Русия. Но включването на термините "прозрачност и почтеност" не решава проблема, а създава други проблеми, продължава той. Прозрачността на администрацията се осъществява главно чрез Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), към който проектът на МП изобщо не препраща. "Това създава представата, че изпълнителната власт се стреми към освобождаване от задължението да предоставя обществена информация като основна форма за прозрачност на държавата, като по този начин осуети и ограничи основната форма на отчетност на държавата пред гражданите, заложена в Конституцията", казва той.
И предупреждава, че има опасност информация, която от повече от 25 години е обществено достъпна, да престане да бъде такава.
