Парламентарната опозиция за пореден път упрекна управляващите за колебливото им поведение след поредната за този месец атака с дрон по кораб. Снощи край Сулина, в румънските териториални води, бе ударен танкерът YARA J, плаващ под флага на Коморските острови. Корабът е бил натоварен с въглища за Украйна.
По-рано днес премиерът Румен Радев каза в Брюксел, че България подкрепя предложението на Румъния двете държави да изпратят съвместно писмо до ръководството на НАТО с искане за създаване на военно командване в Черно море. Турция също била съгласна. Пред журналисти примерът изтъкна, че все още чака доказателства, че дроновете, които удрят корабите в Черно море, са руски.
Засега от парламентарната група на "Прогресивна България" няма и дума за атаката. Президентът Илияна Йотова също не е коментирала. След като тази седмица дронове удариха два кораба на границата на българските териториални води край Бяла и Крапец, парламентарният пресцентър изпрати имейл часове след атаката, с призив за деескалация на напрежението.
Председателят на ПП Асен Василев нападна остро президента Йотова, като написа във "Фейсбук", че "ситуацията (с ударения кораб в румънски води - б.р.) е сериозна и изисква сериозен главнокомандващ. А не главнокомандващ, който се бори с несъществуващи заплахи и ръси захар срещу крокодили".
"Само допреди дни българското правителство ни успокояваше, че Русия потапя кораби не в териториалните води (до 12 морски мили от брега), а в изключителната икономическа зона на България. От тази нощ Путин атакува територията на НАТО. Очаквам сутринта правителството ни отново да зарови глава в пясъка, да се сниши и да изчака бурята да отмине", написа в социалните мрежи съпредседателят на "Демкократична България" Ивайло Мирчев. "Путин най-много харесват колебливото поведение и удрят още по-силно. България трябва да защити интересите и сигурността на гражданите си. Стъпките са ясни. На ход е Радев", пише той.
Пред парламентарни журналисти от ДБ поискаха да се създаде щит в Черно море, за да не се нарушава търговското корабоплаване. "Това може да стане само чрез тясно взаимодействие между България, Румъния и Турция в рамките на НАТО. Трябва да поискаме от НАТО засилено радиолокационно наблюдение, допълнителни сили на НАТО по бреговете на трите страни, допълнителна изтребителна авиация и хеликоптери за борба с дронове", каза Ивайло Мирчев. Съпратиецът му Йордан Иванов каза, че днес ДБ внасят в парламента предложение за междуведомствено звено към Съвета по сигурността при Министерския съвет, което да извършва постоянен мониторинг и оценка на рисковете за българската икономика, промишлеността и гражданите. От ДБ настояват законопроектът да се разгледа още днес в Комисията по транспорт и съобщения.
Бившият премиер и председател на "Продължаваме промяната" Кирил Петков поиска да се активира член 4 от Договора за НАТО за спешни консултации и общ отговор на атаките в Черно море; да се създаде съвместно морско командване между България, Румъния и Турция за ескортиране и защита на петролните танкери в териториалните води на трите държави; да бъдат привикани руските посланици във всички черноморски държави членки на НАТО за връчване на последно предупреждение преди обявяването им за персона нон грата; да се състави пакет от нови санкции срещу Русия.
Бившият външен министър и настоящ депутат от ГЕРБ Даниел Митов написа, че "в дипломацията съществуват утвърдени формули, с които можеш да посочиш кой носи отговорност за нестабилността, без да обвиняваш конкретна страна за конкретен инцидент при липса на достатъчно доказателства". "Русия започна агресивната война срещу Украйна. Когато не назоваваш ясно агресора и отговорния за нестабилността в Черноморския регион, демонстрираш слабост", казва Митов.
