Медия без
политическа реклама

Мнозинството в НС отказа защита на подателите на сигнали за корупция

ГЕРБ, ДПС, „Възраждане“, БСП и БВ отхвърлиха законопроектите, внесени от ДБ и служебния кабинет

14 Дек. 2022ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ
БГНЕС
Надежда Йорданова и Крум Зарков изгубиха битката за закона срещу мнозинството в пленарната зала.

Неочаквано парламентът отказа да приеме специален закон, с който да се осигури защита на хората, които подават сигнали за нарушения, включително и корупция. Срещу него се наредиха ГЕРБ-СДС, ДПС, „Възраждане“, БСП и БВ.

В парламента бяха внесени два проекта на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Зад първия стоеше депутатът от ДБ и бивш правосъден министър Надежда Йорданова, а другият беше подготвен от служебното правителство.

Законът обхваща подаването на сигнали за нередности в широк кръг области – от обществени поръчки до нарушения на трудовото законодателство. Подателите се нуждаят от защита срещу отмъщение. Затова законът предвиждаше закрила срещу ответни действия като уволнение, понижаване в длъжност, дисциплинарни мерки. От закрилата щеше да се ползва не само подателят на сигнала, но и неговите колеги, роднини, както и онези, които оповестяват информацията за нарушенията.

Народното събрание одобри на първо четене днес два проекта за нови закони за борба с корупцията – единият внесен от ПП, а другият от служебното правителство.

По същество с такъв закон са внасят в българското законодателство европейските изисквания за защита на подателите на сигнали. Законът е включен и в Националния план за възстановяване и устойчивост, тоест, с неговото приемане е обвързано и получаването на евросредствата по линия на плана.

Проектите минаха успешно през парламентарната правна комисия, но в пленарната зала изведнъж не намериха одобрение. Разочарован, депутатът от ДБ Атанас Славов предположи, че мнозинството не приема проектите, защото „мисли през призмата на лице, срещу което ще се подават сигнали“. „Ако мислим през призмата на нарушителя – да, вероятно няма да искаме ефективни средства за борба с корупцията и злоупотребата с власт. Дотам ли се докарахме, колеги - да правим законодателство през престъпния ум на нарушителите? Жалко за този парламент“, констатира той.

Десислава Атанасова – водачът на герберските депутати, обяви, че групата й няма доверие нито на Надежда Йорданова, нито на служебния правосъден министър Крум Зарков, който защитаваше проекта на правителството. „Наш основен приоритет трябва да бъде да покажем качествено законодателство. Не някой да отнесе интелектуален труд на цяло министерство и да го представи като свой, за да получи одобрението в пленарната зала или някъде другаде. Не някой в качеството си на служебен министър, без да носи ясна политическа отговорност, да предлага законопроект“, язвително се обърна Атанасова към Йорданова и Зарков.

Съпартиецът й Радомир Чолаков, който оглавява парламентарната правна комисия, се зарече да събере работна група от правни специалисти, които да изготвят нов законопроект. И се закани, че неговата комисия ще свърши по-добра работа от правосъдното министерство.

Искрен Митев от ПП иронично пожела на Чолаков правната комисия да изработи закона със същата бързина, с която преработи Изборния кодекс, за да не изгубим евросредствата по плана за възстановяване и устойчивост.

Машинното гласуване е на път да отиде в историята - ако не формално, то на практика. На ненормално дълго заседание, започнало в ранния следобед в сряда и продължило до четвъртък  8 ч.

 

Още по темата