Забавянето на газопровода „Северен поток-2“ заради липсата на разрешения от Дания ще отложат изпълнението на проекта с осем месеца, което ще доведе до загуби в размер на 660 млн. евро, предава Ройтерс, цитирана от Агенция Фокус.
На изграждането на „Северен поток-2“ се противопостяват няколко източноевропейски, скандинавски и балтийски страни, които се опасяват от нарастващата зависимост на Европа от руския природен газ.
Времето за стартиране на „Северен поток-2“, който „Газпром“ изгражда с подкрепата на западни партньори, е от решаващо значение за по-нататъшното газово сътрудничество между Москва и Киев, тъй като сега Украйна е основната точка за износ на руски газ за Европа.
Настоящият газов договор между Киев и Москва, основният източник на приходи за украинския бюджет, изтича в края на 2019 г. До този момент, според плана на Руската федерация, трябва да бъде стартиран „Северен поток-2“с капацитет от 55 млрд. куб. метра газ годишно. 
В момента „Газпром“ е положил 70% от новия газопровод, но от април 2017 г. не получава разрешение от датските власти да проложи участъка през територията на страната, което бави въвеждането на „Северен поток-2“ в експлоатация. 
Операторът на проекта Nord Stream 2 AG изпрати две искания до датските власти за изграждането на газопроводa, като първото постъпи в Копенхаген преди повече от две години. През март обаче Датската енергийна агенция поиска екологична оценка за третия вариант за полагане на газопровод. В отговор операторът на проекта заяви, че новото изискване е„умишлен опит за забавяне на завършването на проекта“.
През април Nord Stream 2 изпрати писмо до агенцията, в което информира за набъбването на разходите със 100 млн. евро следствие от новото изискване на датските власти.
Според писмото, получено от Ройтелс, работата по третия вариант за полагане на газопровода би довела до забавяне на стартирането на проекта с до осем месеца и допълнителни разходи от още 560 млн. евро. Планираният бюджет на проекта е 9,5 млн. евро.
„Забавянето на проекта ще доведе до значителни финансови загуби за „Северен поток-2“, се казва в писмото до Датската апелативна камара за енергетика с искане да отмени искането на властите за трети маршрут. Nord Stream 2 пояснява, че многократно е искал властите да информират за състоянието на заявленията му, но не е получил отговор, разказват още Ройтерс и Фокус.
„Газпром“ финансира половината от разходите по проекта, втората половина е осигурена от германските компании Uniper и BASF, англо-холандската Shell, австрийската OMV и френската Engie.
Ройтерс разполага с писмо от Датската апелативна камара на енергетиката. В него тя потвърди, че Nord Stream 2 обжалва решението си за третия маршрут на газопровода. Агенцията отказа да предостави подробности.
Nord Stream AG 2 отказа да коментира конкретни цифри, добавяйки, че забавяне от няколко месеца ще доведе до разходи от няколкостотин милиона евро. „Закъснението от няколко месеца ще доведе до допълнителни разходи от няколко милиона евро, но не можем да ги оценим напълно, тъй като крайният ефект ще зависи от решенията на съответните органи“, заяви представител на Nord Stream 2.
През юни операторът на проекта оттегли заявлението си от 2017 г. за полагане на газопровод през датски териториални води на юг от балтийския остров Бьорнхолм. Копенхаген може да наложи вето върху тази опция. През 2017 г. Дания прие закон, който й позволява да блокира изграждането на съоръжението през своите териториални води от съображения за сигурност.
В същото време Дания не може да наложи вето, тъй като се предвиждаа изграждането на газопровода в изключителната икономическа зона, а не в териториални води на страната.
През май Nord Stream AG 2 обяви, че проектът ще стартира през 2020 г., а не в края на 2019 г. поради забавянето на получаването на разрешителни от Дания. Министърът на енергетиката Александър Новак заяви миналия месец, че Москва е предложила на Киев да удължи договора за доставка на газ при настоящите условия за срок от още една година.