"Новини с добавена стойност" е неделен бюлетин по "Хоризонт" в стил академичен пънк-рок.

***

Всяка идея, скъпи съучастници, съдържа и своето отрицание.

Актрисата Диана Димитрова влезе в рискована кампания по изобличаването на предполагаем насилник.

Предполагаемият насилник показа загриженост, участвайки в развлекателно шоу, в което разказваше забавни истории. Това беше малко особено от негова страна.

Ние, разбира се, не знаем какво точно се е случило между тези звезди на българската сцена, но всички заехме своите предварителни позиции и предварителни присъди.

Едни осъдиха предполагаемата жертва, други осъдиха евентуалния насилник. И всеки иска да пребие опонента си, ако не натурално, поне виртуално.

Това е един от темелите на нашето общество - предварителната нагласа, че всичко ни е ясно и само трябва да цапардосаме по мутрата тия, дето ни възразяват.

Аз като по-глупав нямам готово мнение и осъждам предварително само идеята за насилието като форма на общуване. Склонен съм да вярвам на актрисата, но разбира се моите склонности и моите вярвания не са темел, не са база, върху която да издигна надстройката, тази красива сграда на личното ми мнение. Ако имам фактическа база - охоо, тогава ще вдигна едно мнение поне колкото двореца на Николае Чаушеску в Букурещ. Чаушеску впрочем го ликвидираха по християнски точно на Рождество Христово през 1989 г. Тогава започна ренесансът на коледния дух по нашите земи.

Преди това бяхме груби атеисти.

Но и аз станах жертва на насилие тия дни - не чак толкова страшно като убийството на Чаушеску или да речем ракета Сармат в кухнята. Но за мен си беше страшно.

Карах си значи колело покрай НДК и мислех за тия проблеми с насилието в обществото.

Изведнъж една позната интелектуалка изскочи от известно интелектуалско свърталище в Двореца на културата и ми ръгна в спиците книга, навита на руло. Буквално ми сложи прът в колелото и аз се приземих на плочките аварийно.

Този атентат срещу телесната и колесната ми неприкосновеност имаше конкретна цел: интелектуалката искаше да ме завлече на Международния панаир на книгата.

Давай, вика, да те водя на културно мероприятие, само ти остана прост в тая държава! Хайде, вика, на Панаира, да не обърна другия край като хан Крум! Като не щеш на Панаира, на ти секира.

И тя ме порази със саблен удар във врата, за щастие ударът беше малко келяв, такъв един интелектуалски.

Определено не исках да ходя с тази интелектуалка на Панаира на книгата, щото ми беше ясно, че ще ме въвлече в някаква оргия - я някоя разюздана творческа дискусия, я литературно четене с подхвърляне! Не ща!

Аз се дърпах на една страна към простото си битие, тя ме дърпаше към нейната интелектуална касапница.

Набрах със свободната ръка 112 да потърся помощ, там се позачудиха дали съм за линейка или за полицията, в крайна сметка ме свързаха с полицията, защото полицията в нашата държава е натоварена и с психиатричната помощ.

SOS, драги служители на реда! - викнах аз.

Спасете ми душата! - умолявах полицаите и обясних, че интелектуалка ме насилва.

А полицаите ми рекоха:

Не можем да ви помогнем, Г-н Балев, защото сме заети с акция против наркоразпространението: спецоперация “Бяло-Зелено-Пито-Платено”. То не е Панаирът на книгата най-опасното място, вие какво си мислите! Сега имаме студентски празник, Зачатие на Богородица и така нататък, сума ти празници. В тия напрегнати тържествени дни хората са обладани от коледния дух. Ядат, пият, употребяват наркотици. Особено пък на студентския празник, който съвпада и с убийството на Джон Ленън. Млади и стари са се отдали на алкохолизъм, наркомания и разврат. Нашите оперативни екипи са претоварени и не можем, Г-н Балев, да се занимаваме с вашите дребни проблеми на глупак в лапите на агресивна интелектуалка. Оправяйте се, не сте малко момче, имате брада като Любен Каравелов и княз Кропоткин. Само няма да използвате силата на вашите мишци, защото не е красиво да се бият интелектуалки. Използвайте силата на убеждението, някой там категорически императив, няма да ви учим. Нали се сещате, Г-н Балев, че като приберем половината наркодилъри, другата половина ще се счупят от извънредни приходи, всичко това трябва да се урегулира!

Така органите на реда игнорираха виковете ми за помощ, да не казвам, че и те малко интелектуалски ме изиграха с тия категорически императиви и княз Кропоткин.

МВР не ми помогна, но аз се отървах от агресивната интелектуалка, както Явор Божанков се отърва от Корнелия Нинова.

Божанков дръпна в Народното събрание една реч против руската агресия в Украйна и Корнелия Нинова го изгони като мръсно коте от парламентарната група на БСП. Там подкрепата за руската агресия е свещен предмет.

Аз пък рекох на моята похитителка интелектуалка: вие няма да спечелите войната с народната простотия, защото народът е мъдър, ама хората са много прости, затова се разбираме!

Интелектуалката получи разстройство на душевната тъкан, изгони ме от средите на интелектуалците и си пое по трънливия път без мен.

Ето такива необикновени приключения се случват на обикновен човек като мен.

Ах, има в обществото ни обсесия:
агресия, агресия, агресия.
Ала на мен не ми минават тия -
спасявам се чрез мойта простотия.
 

***
Звуков файл - тук: