"А ти... О! ти си българин и патриотин! Запей песента "Гъби, мои гъби", пък легни и сънувай, че си предводител на гъските, цар на кокошките и защитник на българския народ... А мисълта ти като у немец, пълна и богата като готварница, дълга и безконечна като суджук." Христо Ботев, 1875, в-к "Знаме".

Приятелят ми Бойко е характер! 
Не го пречупи воят на протеста. 
Избухва като вулканичен кратер
и пак се движи минимум със двеста! 

Ужасен студ! И джипката се пука, 
но Лидерът стои непоклатим
и пак изръсва някаква поука
за пътищата, дето водят в Рим. 

(Във ролята на Рим е той самият - 
и всичко пак до него ще опре,
отново той очите ни ще мие,
защото все пак тъй е по-добре.)

Той разполага с хора на заплата,
тъй както разполага със сопол:
изсеква се и двайсет депутата
залепя на другаря си по стол.

Доверието вече на червено,
но той ръце в джобовете държи,
и не заради туй, че е студено -
показва колко точно го боли. 
***
Априлски сняг се сипе на парцали
коминът в Банкя пуска пухкав дим.
Конклавът на калинки-кардинали
избира папа в българския Рим.