Когато Зимата връз нас
повежда в бой и сняг, и мраз
в космати яростни дружини -
ний даваме горещ отпор:
насреща ѝ трещят камини
на весел пир без много зор.
Но Чумата, царица зла,
пристига - и е страшна тя,
лелее жътва тя богата;
отнийде помощ - трака-трак! -
тя чука с гробищна лопата
по нашия примрял чардак.
От Чумата ще се спасим
като от Зима - огън, дим!
Да пълним печката, бокала,
да забълбука наший ум.
Пирът да почва, после бала,
да славим Чумата със шум!
Във боя има тръпка, хъс
и отчаяние, и мъст -
както в беса на океана
и в пясъчния ураган,
и в Чумата непожелана -
в злокобния ѝ дъх пиян.
Когато гибел ни грози,
сърцето винаги таи
неизяснимо наслаждение -
безсмъртен жребий те зове!
Щастлив е, който сред вълнения
успее да го разбере.
И тъй - на Чумата хвала́!
Без смут от гробната тъма,
без страх от смъртно наказание,
ний пием вино и жени -
и розовото им дихание
е с Чума пълно... може би!
___________
Във връзка с пандемичната обстановка отново се обръщаме към световната класика и предлагаме за прочит превод на откъс от Пушкиновото произведение "Пир по време на чума" (1831), самото то превод на откъс от шотландски оригинал - драмата в стихове на Джон Уилсън "Чумавият град" (1816). Преведеният от нас откъс е "Химн в чест на чумата", който се изпълнява от Председателя - този, който ръководи отчаяно-веселия пир и, така да се каже, председателства Комитета по посрещането на чумата.
Джон Уилсън е съвременник на Пушкин, роден доста преди него и починал доста след Слънцето на руската поезия.
Ние пък сме съвременници на Коронавируса и дай Боже да живеем колкото се може по-дълго.
Джон Уилсън (1785 - 1854).
